Психология на снобизма

Какво обича снобът: Да живее красиво!

Какво не обича снобът: Да бъде като всички!

Принцип на живот на сноба: По-добре гладувай, отколкото да ядеш каквото и да е.

По-добре сам, отколкото зле придружен от някой случаен.

Омар Хаям

В есето си “Животът не е изискан ресторант” Умберто Еко казва: Автографите могат да бъдат елегантен израз на снобизъм, но могат да бъдат и истинско творчество. Естествено, по-често става първото. Нека разгледаме почерка на сноба, първо критично, а после ще акостираме и върху една по-милостива, по-малко строга и по-уютна гледна точка.

Какво означава думата сноб? В исторически план сноб идва от съкратеното “sine nobilitas”, което означава без благородно потекло. Приема се, че пръв сър Уилям Пит старши, член на английския парламент по времето на Кромуел, е добавил към името си сноб, за да подчертае своята пълна непричастност към аристокрацията.

Поколението след Ватерло използва думата сноб като уличен жаргон в ситуация, при която децата на богатите производители в хода на процъфтяващата индустриална революция се смесват с децата на дребновладелческата аристокрация. Сноби били онези, които sine nobilitate (без благородническа титла) се изявявали като тузари. Изразът се завърта в публичното пространство чрез книгата на Уилям Такъри – Книга за сноби (Book of Snobs) – колекция от сатирични разкази, публикувана през 1848 г.

С течение на времето понятието “сноб” разширява своя смисъл, за да бъде тълкувано в наши дни като човек с ограничени духовни интереси, който се стреми да прави впечатление с външен блясък и подражава на маниерите и вкуса на хора, доказали своето високо място в обществото. Едно претенциозно подражателно покритие върху ниско културно и интелектуално съдържание. Няма сноб, който да знае, че е сноб, и да признава, че е такъв. Всеки новобогаташ може да бъде, а може и да не бъде сноб (Уилям Такъри ги дели на абсолютни, относителни и “царствени” сноби), но снобът по дефиниция е човек, който имитира маниерите и възприема светогледната конструкция на социален клас от хора, към които по правило той не принадлежи.

В строго йерархичните организации, каквито са Индия, Британска Индия (колонизирана), Австро-Унгарската империя, Военновъздушните сили на САЩ или Ордена на йезуитите, пътят на социалното развитие отдолу нагоре е възможен само за тези, които изцяло възприемат света като разделен на подчинено разположени нива. В по-малко йерархично организираните общества, като днешната западна демокрация например, снобизмът придобива нови форми с различна динамика. В модерното общество определени знаменити фигури окупират центъра, а периферно разположените потвърждават и копират външно стила на онези, които са в центъра. Тази имитация има очевидно консумативен характер.