“Представките” на сексуалността – от всеобща психическа предразположеност до болест

Човек се позиционира сексуално в пубертета, но сексуалните отклонения са заложени още във взаимоотношенията му през детството. Днес ние сме все по-толерантни към нестандартната полова ориентация.

Според мита на Платон в диалога «Пир» някога хората били андрогини – мъжко-женски същества. Но боговете им завидели и ги разделили на две – оттогава половинките се търсят и това е любовта. Още с акта на разполовяване обаче божеството не само обрекло човешкото същество безспир да се оглежда, за да намери себе си, но му вменило и свободата да избира в каква половинка да се припознае. Днес ние сме все по-склонни да допуснем тази друга “не-андрогинна” любов, след като за нея неотдавна се оказа готова и най-пуританската страна - Америка. По повод на последните кинонагради “Златен глобус” агенция “Асошиейтед Прес” констатира, че хомосексуалността и транссексуалността са регистрирали своеобразен (филмов) триумф. Най-добрият драматичен актьор Филип Сиймур Хофман бе отличен за превъплъщенията си в образа на гей писателя Труман Капоти, най-добрата драматична актриса пък - Фелисити Хъфман, изпълнява ролята на мъж, който ще си сменя пола във филма “Трансамерика”. Безспорният фаворит - разказът за любовта на двамата каубои хомосексуалисти в ”Планината Броукбек”, разбуни духовете не само на “Златния”, но и на земния глобус и в нощта след “Оскарите”. Все пак сексуалната различност не е само екранна действителност, която трябва да търсим чак отвъд Атлантика. Ще се ограничим само със споменаването на скорошния брак на сър Елтън Джон или на явлението Азис у нас, който превърна жонглирането със сексуалната си идентификация в индустрия и слава. И като оставим настрана бизнеса, шоуто и скандала, ще дадем думата на специалистите. Извън мита за мъжко-женската ни същност (или може би именно поради него) битува теория за общото бисексуално предразположение на висшите животни и на хората. Френската психоаналитичка Франсоаз Долто лаконично побира тази идея във фразата: “Човешкият репродуктивен апарат е генитално еднополов. Що се отнася до вълненията и желанията му обаче, човешкото същество е дълбоко двуполово.” А още Фройд обръща внимание на факта, че всички хора притежават способността да избират обект от същия пол и са правили подобен избор в своето несъзнавано. Това по отношение на изначалната ни бисексуалност. Инак решението за окончателното сексуално поведение се взема едва след пубертета. За психоанализата то е плод на сложен психически механизъм, а не на генетична предопределеност. При хомосексуалните в ранното детство има силна, макар и кратка фиксация върху родителя от противоположния пол. За момчето, пише Фройд, това е жената (най-вече майката), с която по-късно ще се идентифицира, като избере самия себе си за сексуален обект, т.е. под влияние на нарцисизма ще търси млади и приличащи на него мъже, които да обича така, както го е обичала собствената му майка. Разбира се, в този процес има и елементи от случайно естество. Липсата на силен баща в детството, ранното отпадане на единия от родителите (поради смърт, развод или отчуждение), при което другият фокусира върху себе си цялата любов на детето, може да затвърдят сексуалния избор по-нататък.

Ето и мнението на Д-р Патрик Деларош - водещ парижки психиатър и психоаналитик с многогодишен опит в лечението на деца и юноши. Член и съосновател на авторитетната френска психоаналитична асоциация “Еспас аналитик”

Не рискуваме ли да изгубим сексуалните си ориентири в съвременния свят, в който понякога се размива границата между женското и мъжкото начало, а друг път се прекрачва оперативно?

Психичната бисексуалност, която визирате в първата част на въпроса, от психоаналитична гледна точка става все по-приемана и признавана и така наистина една част от хората рискуват да изгубят ориентирите си, което обаче в своята цялост има по-скоро положителен резултат. Защото бисексуалността не е страшна, не е опасна, нито е заразна. Освен това през по-голяма част от времето тя си остава само психическа. Истинската, действащата бисексуалност според мен не съществува. Тя е временна или това са хора, които не се интересуват от секса. За нас, психоаналитиците, има само две възможни поведения по отношение на избора на обект, а именно – хетеро- или хомосексуално. Що се отнася до транссексуалността - т.е. до налудната идея, че си роден или предназначен за другия пол, аз смятам, че става дума за болестно състояние – за психоза, локализирана в сексуалната идентичност. Това помага на засегнатата личност да не полудее окончателно, а да безумства само върху сексуалността си.

Знаем, че през юношеството човек се позиционира сексуално и тогава се проявяват тези проблеми, но къде се коренят те?

Истинският транссексуализъм е положен, както американският учен Столър е установил това, още в детството. Той твърди, че реалният пол на детето се определя от майката още преди Едиповата криза (т.е. преди 4-5-годишна възраст). Уверявам ви, действително съществуват майки, които изпадат в делириум и си мислят, че детето им е момиче, докато то всъщност е момче, и обратното. Ето това произвежда транссексуални.

Лечимо ли е това чрез психоанализа?

Лечимо е, ако не се отговаря на желанието за операция за смяна на пола. Лекувал съм много транссексуални юноши и не одобрявам факта, че съвременната медицина отговаря така лесно на подобно безумно искане. Още повече че се иска и смяна на идентичността. А ако тя не се смени юридически, това ще даде драматични отражения в психичен план. Но наистина не одобрявам “отзивчивостта” на съвременната хирургия. Лекувах 16-годишен юноша с подобен проблем. В един сеанс по психодрама (метод, при който пациентът вместо да изговаря, “отиграва” проблемите си в няколко сцени и така към театралната се добавя и психоаналитична интерпретация) той прие ролята на лекар. Когато му заявиха: “Така и така, имате пациент, който иска хирургично да смени пола си”, юношата отговори: ”Ама той наистина трябва да е абсолютно, напълно сигурен в това, че иска да се оперира!” Самият транссексуален смяташе, че подобно искане е твърде сериозно и не бива да му се отговаря така прибързано.

Трябва ли да се тревожат родителите, ако забележат, че децата им се обличат в дрехите на другия пол?

Не бива да се смесват нещата. Травестизмът, който описахте, да кажем - момче, което облича дрехите на майка си, не бива да се смята за транссексуалност. Травестизмът може да отговаря на една съвсем нормална фаза в развитието на юношеството. Не бива да се смесват хомосексуалност, травестизъм и транссексуалност, това са съвсем различни неща. Транссексуалният живее и се възприема като човек от другия пол и смята, че природата е допуснала генетична грешка. Травеститът се облича в дрехите на другия пол от чист фетишизъм, заради удоволствието от това, или за провокация, но знае много добре от кой пол е. А хомосексуализмът е нещо, което е свързано с емоционални инвестиции в даден обект, а не толкова със сексуалните бройки.