Истерия или практичен нюх са разпродажбите?
автор Димитър Цветков
Разпродажбите, не само в света на модата, а в потребителската култура по принцип са отколешна хватка за съблазняване от страна на търговците. От възгласите по възрожденските пазари “Насам, народееее! – днеска има, утре нема... Само днеска на тия пари...” до святкащите надписи “SALE” в големите търговски центрове кодираното послание е “Купи си точно оттук и точно сега!”
Спомняте ли си израза на Иванчо Йотата от Вазовия роман “Под игото”, който казваше, че са му докарали маслини на “доста способна цена”? И докато за домакинска техника, перилни препарати или кухненска посуда например за купувача може да е достатъчен аргумент изгодната цена сама по себе си, при дрехите нещата стоят по-особено. За разлика от магазините за един лев, където често човек влиза и си купува нещо, от което обикновено няма нужда, само защото струва един лев, тук водещият мотив е синтезът между марката и цената. В крайна сметка броят на хората, които могат да видят електроуредите ти вкъщи е несравнимо по-малък от броя на тези, които те виждат с какво си облечен. Клиентът е привлечен не от факта, че сама по себе си дрехата е на толкова изгодна цена, а че точно в този момент подобна дреха може да бъде купена на подобна цена. С други думи, уж е водеща бюджетната страна на нещата, но само в контекста на другите две реалности – времето (тук и сега) и легендата (този модел по принцип е за елитни клиенти).
Митология за всеки джоб
Ниската цена сама по себе си е привлекателна, но не е достатъчна. Дори понякога вместо да привлече клиента, може да има обратен ефект. Често купувачът изхожда от презумпцията, че евтиното е по-некачествено и би се въздържал от покупка само заради ниската цена. Има обаче един ключов момент, когато става дума за разпродажба на дрехи, и това е марката. Легендата, която дадена марка носи след себе си, е едновременно примамка и спирачка. Примамка, защото както твърди Лорънс Винсент в книгата си “Легендарните марки”, ореолът на дадена марка влияе върху когнитивните центрове на ориентация на съзнанието по същия начин, както религията или дълбоките идеологически убеждения. Марките предоставят възможност за удовлетворяване на две ключови човешки потребности - от принадлежност и от утвърждаване. В епохата на консумативна култура, в която живеем, отдавна е факт, че купуването на даден продукт създава усещането за принадлежност към дадена група – към тази на по-успешните или не толкова успешни личности.
Марката обаче може да е и спирачка поради много простичък факт – цената. Изпитвайки порив да удовлетвори потребността си от принадлежност или утвърждаване чрез купуването на дадена луксозна дреха, съвременният потребител често рискува да ощети друга своя насъщна потребност – тази от храна. Обективно погледнато, дама, която е готова да яде цял месец хляб, отопен в олио и червен пипер, но да бъде облечена с палто от визон, едва ли е най-подходящият пример за успешна, справяща се личност.
И ето ги примамливите надписи “Разпродажба”! Чудесна възможност да си позволиш нещо “по-така”, без да рискуваш хладилникът ти да е зареден като по време на правителствена криза.
източник: http://www.insightbg.com/
Психология на модата
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар