ДЕПРЕСИЯ И СЕКСУАЛНОСТ

Eдни от основните оплаквания при депресия са загуба на еротично желание и нарушаване на сексуалните функции. Депресираните мъже най-често се оплакват от неспособност да постигат или поддържат добра ерекция, а жените - от липса на интерес към секса и невъзможност за преживяване на оргазъм. Съществува и обратната връзка. Възникналото по друг повод сексуално разстройство нерядко предизвиква тревожно-депресивна реакция. Ако не се вземат мерки за своевременното преодоляване на нарушението и то доведе до раздяла на партньорите или до тежки конфликти, психичното разстройство може да се задълбочи и да се появят симптомите на класическото депресивно състояние – нарушен сън, емоционална потиснатост, вътрешно напрежение или апатия.
В основата както на невротичната депресия, така и на повечето сексуални дисфункции най-често стоят социално-икономическите сътресения през последното десетилетие и невъзможността на повечето българи да ги посрещнат конструктивно. Една от функциите на пълноценната интимна връзка е да бъде емоционален балансьор и отдушник на всекидневния стрес. Умението да оставиш настрана делничните грижи и да изразиш спонтанно нежността и близостта си с интимния партньор, е решаващо за намаляване на тревожността и зарежда с оптимизъм. Възможността за споделяне на преживяванията, емоционалната подкрепа и сигурност, която човек има в една пълноценна връзка, също не е за пренебрегване. Неслучайно проучванията показват, че двойките с хармонични интимни отношения, имат значително по-добро здраве и с около 10 години по-голяма продължителност на живота. Установено е, че те много по-добре се справят с изпитанията на живота и противодействат на деструктивните социални влияния.
За съжаление все по-често битовите неуредици, социалната несигурност и общото чувство за безперспективност, което завладява много наши сънародници през последните години, се отразяват на спонтанната им сексуална изява. Причина за това е простият факт, че еротичното желание и възможността за нормални сексуални реакции е налице единствено ако човек се абстрахира от тревогите и се настрои да преживее нещо приятно. Колкото по-тревожни, несигурни и преуморени се чувстваме, толкова по-трудно е да се отдадем на еротичната тръпка. С това, за съжаление, се блокира и споменатият вече основен механизъм за разтоварване от стреса чрез преживяване на оргазъм.
Проблемите обаче не спират дотук. Загубата на обичайната сексуална активност в повечето случаи се превръща в допълнителен стресор. За мъжа невъзможността да се представи добре в леглото нанася жесток удар по самочувствието и поставя на карта емоционалното равновесие в двойката и семейството. Жената с потиснато сексуално желание също изпитва нарастваща несигурност и тревога, които могат да се съчетаят и с чувство за вина пред съпруга. Получава се един порочен затворен кръг, в който тревогата и напрежението създават предпоставки за сексуални нарушения, които на свой ред още повече засилват тревожността и я задълбочават до клинично изразена депресия. За това допринасят и широко разпространените нагласи към секса като към олимпийска дисциплина, в която непременно трябва да си шампион.
Възможностите за излизане от този порочен кръг доскоро бяха силно ограничени. За съжаление основните медикаменти, предназначени да лекуват депресията, по правило имат странични действия, които потискат сексуалното желание и нарушават сексуалните функции. Така в усилията си да премахнат депресията много психиатри се оказваха принудени да изписват средства, които обикновено засилват сексуалните оплаквания. При пациенти, чиято депресия и тревожност е пряко свързана с интимния живот, този подход очевидно бе неефективен.
Повратен момент в терапията на половите разстройства, съчетани с депресия, бе появата на нови антидепресанти. Тези медикаменти премахват емоционалната потиснатост, страха и нарушенията на съня при депресията, без да потискат еротичното желание, ерекцията и способността за преживяване на оргазъм. Те са особено подходящи за млади хора, при които сексуалната изява е от голямо значение. С възстановяването на желанието и способността за интимни контакти тези пациенти бързо успяват да излязат от социалната изолация, а това в повечето случаи е решаващо за преодоляването на депресията. Успешната сексуална изява бързо подобрява самочувствието и създава позитивни импулси, без които трайното стабилизиране на емоционалното състояние е изключително трудно. Възстановяването на обичайните полови роли в интимната връзка засилва възможностите за емоционална подкрепа и сигурност и така повишава капацитета за справяне с обичайните житейски трудности и за избягване на емоционалните сривове.
Максимален ефект при прилагането на новите антидепресанти се постига, когато те се съчетават с индивидуално съобразена и ориентирана към семейната общност психотерапия. Известно е, че депресивните състояния се пораждат не само поради “биологичен дефект” – т.нар. дефицит на медиатора серотонин в мозъчните неврони. Съществуват и депресивни нагласи и модели на мислене, които благоприятстват неефективното посрещане на житейски предизвикателства. Неефективните и често дори деструктивни подходи за справяне с трудностите вместо да решат проблема, още повече го усложняват и задълбочават. Така се поражда серия от житейски провали, които изграждат трайна негативна самооценка и песимистично отношения към живота. Тази депресивна екзистенциална нагласа кара човек да очаква само лоши неща и несъзнателно да прави така, че именно те да се случват. Депресивното черногледство и самоподценяване нерядко са причина да пропускаме важни шансове в живота си, което обикновено приемаме за липса на късмет, зла орисия и какво ли още не.
Огромно значение за устойчивото преодоляване на емоционалните сривове има здравата социална среда, в която живее всеки от нас, и преди всичко – подкрепата и разбирането от страна на семейството. Чрез улесняване на интимната близост и стабилизиране на емоционалната свързаност между съпрузите, което е възможно с новите антидепресанти, съществено се разширяват и перспективите за ефективна индивидуална, двойкова и фамилна психотерапия.
Новите средства имат и важно профилактично приложение. В по-ниски дози те са изключително ефективни при ликвидиране на обичайната тревога на очакване и страх от неуспех, които са в основата на най-честите сексуални дисфункции. За съжаление точно този момент обикновено се пренебрегва от ко легите в общата практика и от самите пациенти. Ма совата нагласа, изградена от шумни рекламни кам пании на различни “чудодейни” сексуални стимуланти, повелява при наличие на затруднения в сексуалната изява веднага да се прибягва до локално действащи и скъпо струващи “възбуждащи” средства. Клиничният опит обаче убедително показва, че дори и най-мощните афродизиаци са неефективни, ако в лечението на еректилните нарушения не се включат подходящи средства, които да потиснат тревогата и чувството за несигурност. Ето защо това най-добрият подход при преодоляване на различните неблагополучия в интимния живот – нарушена ерекция, потис нато сексуално желание, липсващ оргазъм и пр., включва умелото съчетаване на медикаменти, премахващи тревогата, и на средства, стимулиращи сексуалната активност. Нещо повече – трайните резултати са немислими и без сериозна промяна в индивидуалните нагласи към секса и сценария, по който протича интимното общуване. Всичко това предполага и задължителното включване на индивидуален и двойков психотерапевтичен подход в лечението както на сексуалните дисфункции, така и на депресията.
Появата на нови терапевтични средства ак туализира нуждата от по-тясно интердисциплинарно сътрудничество в лечението на сексуалните проблеми. Световната практика през последните години убедително доказва, че именно това е начинът всеки пациент да получи най-добрата помощ. Когато специалисти с различен профил – психиатричен, психотерапевтичен, урологичен, ендокринологичен и пр. работят заедно в т.нар. терапевтична мрежа, всеки пациент, попаднал при който и да е от тях, може да бъде комплексно изследван и лекуван според специ фиката на проблема си. Единствено тази лечебна стратегия е в състояние да съчетае непрекъснатите нововъведения, в областта на сексуалната медицина. Вместо безсмисленото противопоставяне между “те лесното” и “психичното” в диагностиката и терапията на сексуалните проблеми, зад което всъщност стои борба за надмощие и обсебване на пациенти, практиката на активно сътрудничество между различните специалисти е най-добрият начин клиентът да получи сексологична помощ.
Убеден съм, че колкото по-ефективни начини бъдат открити за преодоляване различните компоненти на сексуалния проблем, толкова по-силен и ус пешен ще е стремежът за интердисциплинарно сътрудничество между специалистите с медицински и хуманитарен профил. Навярно това ще направи възможно и по-голяма част от хората със затруднения в интимния живот да потърсят помощ. Представителни проучвания в много страни показват, че от затруднения в ерекцията страда всеки втори мъж в активна възраст. Друга 1/3 от мъжете имат проблеми с контро ла върху еякулацията. Естествено е тези затруднения да се отразяват върху сексуалната удовлетвореност на жената. Независимо от тях обаче близо 30% от представителките на нежния пол считат, че сексуалното им желание и възможностите за преживяване на пълноценен сексуален контакт са потиснати. Невъзможността за осъществяване на сношение поради спазъм на перивагиналната мускулатура засяга около 10% от жените.
С повишаване на интереса към качеството на интимния живот става все по-ясно колко много хора се разминават с възможността пълноценно да му се наслаждават. Печалното е, че дори в страни като САЩ, с добре развита мрежа от сексологични институции и утвърдена система за сексологична ква лификация на медицинските и психологичните кадри делът на търсещите специализирана помощ не надвишава 10% от броя на хората със сексуални проблеми.
Успешната стратегия за преодоляване на пре пятствията пред тези, които искат да направят интимния си живот по-щастлив, включва две главни насоки. Все по-широк кръг от специалисти (лекари, психолози, социални работници и др.) се обучават на това как спокойно и компетентно да разговарят с клиентите си за сексуалния им живот. Това дава възможност своевременно да се идентифицират проблемите и да се предложат сравнително прости и ефективни терапевтични интервенции.
Втората насока е свързана с улесняване до стъпа до мрежа от тесни специалисти (психотерапевти, уролози, психиатри и др.), които поотделно или за едно могат да осигурят специализирана диагностика и терапия винаги, когато това е необходимо.
С все по-голям успех напоследък се ползва и сексологичната консултация, която може да се осъществи в условията на анонимност и дистанционно чрез Интернет. От март тази година и у нас работи сайтаът www.erbos.com, който предлага възможност за сексологична консултация online.

Д-р Румен Бостанджиев, д.м.
Сексолог-психотерапевт
Основател и директор на сексологичен институт “Интеракт”

източник: http://www.insightbg.com/