Брачната терапия

Да сме повече заедно, защото ни е добре един с друг, и по-малко, защото ни е зле един без друг

автор Златка Михова

Това накратко e формулата на успешната дълга връзка в една двойка, в която независимо дали има официален брак, или не, хората споделят живота си. Това до голяма степен e и целта на терапията на двойката, или на брачната терапия.
Изглежда така, сякаш е игра на думи, но всъщност между двете състояния има огромна психологическа разлика. Много хора мечтаят да чуят: “Не мога да живея без теб, ти си моя живот.” Казват си: това е истинската и дълбока обич. Но с ужас установяват, че след няколко години се задушават от тази “обич”, дразнят се от партньора си, който иска все повече и ревнува все повече, а не могат да се откъснат, защото ще го наранят. Много двойки, попаднали в тази клопка, продължават да живеят заедно само защото единият заплашва другия със самоубийство или убийство, ако се разделят. При тези отношения близостта се базира върху зависимост.

ВЛАСТНИЯТ СЪПРУГ

Както подчертава американският семеен психотерапевт Мъри Боуен – един от създателите на семейната и брачната терапия – при отношенията на зависимост близостта е условие човек да се чувства пълноценен. Това прави раздалечаването трудно – хората се чувстват така, сякаш част от тях липсва. Много често в практиката си срещам това в повтарящ се вариант: мъжът е “силен” - властен, компетентен, взема решенията, а жената е “слаба” - подчинена и несамостоятелна. Той се отнася снизходително към жена си, често я иронизира и критикува, позволява си извънбрачни връзки. Жената търпи и страда, убедена, че сама не може да се справи с живота, че друг няма да я хареса. В един момент вследствие на естествена житейска промяна – завършване на образование, порастване на децата, по-високоплатена работа, нова среда от колеги - жената усеща, че има собствена стойност извън това да е съпруга. Тя се опитва да внесе тази промяна в отношенията, като започва да иска от мъжа си повече уважение и равнопоставеност. Това се възприема от съпруга като каприз, лошо влияние на приятелки феминистки, “критическа възраст”. В крайна сметка след няколко години на скандали тя напуска съпруга си окончателно. При това развитие можете да си помислите, че мъжът ще въздъхне с облекчение – нали често е повтарял на жена си, че я носи на гърба си. Нищо подобно – той рухва, изпада в депресия, плаче и моли жена си да се върне, заплашва със самоубийство. Работата му не върви, започва да боледува. При мен дойде на консултация мъж с над десет различни психосоматични (свързани със стрес) заболявания, развили се за няколко месеца след напускането на съпругата му. Той се държал като тиранин и често заплашвал жена си, че ще я изгони. Изглежда парадоксално. Обяснението е, че този мъж е бил “силен” само в съпоставка със “слабата” си жена...
Брачната терапия помага тогава, когато партньорите искат да променят отношенията си и са готови и способни да разговарят за тях. Дори когато разговорът е труден и неприятен. Често хората си мислят, че е достатъчно да дойдат и да информират терапевта, а той ще намери решение на техните проблеми. Уви, това е невъзможно. Терапевтът създава ситуация, в която разговорът да може да се случва по подходящ начин, и облекчава разбирането. Избор на партньорите е в каква посока и с какъв темп ще развият отношенията си. Понякога се оказва, че посоката е да станат близки по автономен начин, друг път терапията им помага да осъзнаят, че е по-добре да се разделят. Важното е да излязат от нея с усещане за вътрешен комфорт, без симптоми и с мобилизиран потенциал за развитие. Тогава както сближаването, така и раздялата са нов шанс за тях.