Психоанализа

Литературата като психоанализа заема от общата или клинична психоанализа следните възлови идеи: преди всичко четири от идеите на Зигмунд Фройд – създателят на психоанализата:
1. Идеята за несъзнаваното
Фройд представя отношението съзнателно – несъзнателно чрез фигурата на айсберга. Видимата част на айсберга е аналогия на психичното съдържание на съзнаваното. Потопената под водата част на айсберга по аналогия се отнася към сферата на несъзнаваното и свързаните с него психични съдържания. Както е видно от тази аналогия, несъзнателното изгражда по – голяма част от психичния живот на индивида, но достъпът до нея е значително по – труден. Според Фройд несъзнаваното се състои от психични съдържания и влечения, които не могат да достигнат до сферата на съзнателното, бидейки изтласкани от него. Според Фройд тези трудно постижими аспекти на психиката могат да се промъкнат през сферата на съзнателното и да достигната своята реализация или сюблимация в сферата на литературата. (Несъзнаваното се състои от психични елементи изтласкани извън сферата на съзнаваното. Те се запазват за дълги периоди от време след като са репресирани. Тези идеи се стремят да пробият, но съзнанието упражнява мощен контрол и ги връща обратно.) Психиката съдържа една динамика в себе си, в която различни сили конфликтуват помежду си и изграждат сферата на психическия живот. Има редица начини, по които несъзнаваното успява да пробие в сферата на съзнаваното. Една от сферите на сюблимацията е литературата и изкуството въобще. В тях се съдържат елементи на несъзнаваното, които са придобили мощна символическа структура. Например, “Да се завърнеш в бащината къща…” (Дебелянов) – Образът на нощта: един психоанализ ще покаже, че всъщност образът на нощта е сюблимиран образ на смъртта. Лирическият герой в своето несъзнавано се страхува от гасненето, от загубата на живота, но този страх е толкова неизразим, толкова силен, че не може да пробие сам в сферата на съзнаваното и да се изрази в собствения си автентичен вид. За да може да пробие смъртта трябва да се трансформира в образ, който е приемлив за него. Тази трансформация или сюблимация превръща смъртта в образ на гаснещата нощ и по този начин навлиза в цялостния фикционален свят на произведението. Сферата на поетическото сюблимирано е обект на литературната психоанализа.
2. Идеята за сънищата
Сънят според Фройд представлява латентно или скрито съдържание, което е свързано с реално желание. Когато сънят бива припомнен в будно състояние, той придобива едно манифестирано (открито) съдържание – тъкмо то намира реализация в литературата. То е манифестирано най – вече чрез сюжета на произведението. Латентното (истинското) съдържание на съня остава в сферата на несъзнателното на автора, като читателят или критикът могат да достигнат до него по пътя на интерпретацията.
3. Идеята “трипартитна структура на психиката”
Фройд счита, че психиката се състои от несъзнавано (id – то), съзнавано (ego) – съзнаваните психични съдържания и суперегото – доминиращите социални и културни норми, които мощно влияят върху индивидуалния живот. Литературната теория трябва да се съобразява с тази тричленна структура на психиката, като разглежда творческия процес и структурата на характерите като част от динамичното взаимодействие между частите на психиката.
4. Идеята за различните видове комплекси, които Фройд описва и които могат да се използват за интерпретация на литературните произведения. Има една цяла група от комплекси, които Фройд в различни периоди от своето творчество анализира. Най – известните са Едиповият комплекс (омраза към бащата), комплекс на Електра (омраза, завист към майката), комплекса на Йокаста (детето се превръща в сексуален обект), известният кастрационен комплекс, комплекса на фалическата завист. Повечето от комплексите произхождат от различни творби на литературата и съответно могат да се използват, за да се тълкува литературата.
Вторият психоаналитик, който повлиява литературната психоанализа е Карл Юнг. Той развива теорията за т.нар. колективно несъзнавано. Човекът споделя знание, преживявания, образи с цялата човешка раса. Тъкмо тези споделени характеристики изграждат онова, което Юнг нарича колективно несъзнавано. Споделените същности Юнг нарича архетип. Архетипите засягат начина, по който хората реагират на живота. Те са надвремеви, непроменими и базови. Когато част от архетипите са използвани в литературно произведение, към тях може да се приложи т.нар. архетипална критика.
Третият психоаналитик, който съществено повлиява литературната теория е Жак Лакан. Лакан е важен с шест свои идеи:
1. Човешкото същество влиза в една предсъщесвуваща система от означаващи, която получава своето значение единствено чрез езика. Именно поради това Лакан сравнява структурата на несъзнаваното със структурата на езика. Субектът получава своята субектна позиция едва когато влезе в релационната система на езика. Това става, когато човек може да каже ‘аз’ спрямо ‘ти’, ‘съм’ спрямо ‘си’, когато се самоидентифицира като Аз в една релационна система.
2. Лакан, който е Фройдианец заема от Фройд т.нар. два основни принципа на психиката – принципа на удоволствието, който е населен от принципа на реалността. Принципа на удоволствието е творящата част от човешката психика. Вторият принцип – на реалността, който в европейската култура се свързва с мъжката позиция или със законите на патриархата, изгражда онова, което Фройд нарича Суперего. Според Лакан принципа на удоволствието и принципа на реалността са в постоянен конфликт, като много често съдържанията на принципа на удоволствието биват изтласквани в несъзнаваното.
3. Първата фаза в човешкото развитие е т.нар. имагинерна (образова) част. Тя се характеризира с липсата на граница между субекта и обекта. Субекта си въобразява собственото его. Тук той разглежда света като един процес на творене, в който основното е самосътворяването. Втората фаза в човешкото развитие е фазата на символическото. При нея става разцепване между субекта и обекта, като психичния живот се организира около двоични (бинарни) опозиции. В тази втора фаза субектът търси вече не въображаемата, а символическата насоченост в своето самоидентифициране (вече може да каже “това в огледалото е символ на мен”)
4. Лакан твърди, че Аз – ът в речта не е съзнателният Аз, а е несъзнателният Аз.
5. Субектът или Аз – ът се състои от означаващо и означаемо, като и двете са несъзнавани. Лакан твърди, че те непрекъснато са флуидни или се приплъзват. Това приплъзване се осъществява в езика, при което в езика непрекъснато се появяват метафори, метонимии (екзистенциална близост – термин замества друг термин – “Върхът отговори с други вик – Ура! ”). Лакановата идея е ,че тъй като езикът е система от означаващо и означаемо, термините се разместват и се получава литературна машина.
6. Според Лакан не съществува неразстроено означаващо, т.е. езикът е непрекъснато склонен към вътрешни размествания и отмествания (“Отивам си” – означаемо – звуци, означаващо – придаване на различен смисъл).

Брачната терапия

Да сме повече заедно, защото ни е добре един с друг, и по-малко, защото ни е зле един без друг

автор Златка Михова

Това накратко e формулата на успешната дълга връзка в една двойка, в която независимо дали има официален брак, или не, хората споделят живота си. Това до голяма степен e и целта на терапията на двойката, или на брачната терапия.
Изглежда така, сякаш е игра на думи, но всъщност между двете състояния има огромна психологическа разлика. Много хора мечтаят да чуят: “Не мога да живея без теб, ти си моя живот.” Казват си: това е истинската и дълбока обич. Но с ужас установяват, че след няколко години се задушават от тази “обич”, дразнят се от партньора си, който иска все повече и ревнува все повече, а не могат да се откъснат, защото ще го наранят. Много двойки, попаднали в тази клопка, продължават да живеят заедно само защото единият заплашва другия със самоубийство или убийство, ако се разделят. При тези отношения близостта се базира върху зависимост.

ВЛАСТНИЯТ СЪПРУГ

Както подчертава американският семеен психотерапевт Мъри Боуен – един от създателите на семейната и брачната терапия – при отношенията на зависимост близостта е условие човек да се чувства пълноценен. Това прави раздалечаването трудно – хората се чувстват така, сякаш част от тях липсва. Много често в практиката си срещам това в повтарящ се вариант: мъжът е “силен” - властен, компетентен, взема решенията, а жената е “слаба” - подчинена и несамостоятелна. Той се отнася снизходително към жена си, често я иронизира и критикува, позволява си извънбрачни връзки. Жената търпи и страда, убедена, че сама не може да се справи с живота, че друг няма да я хареса. В един момент вследствие на естествена житейска промяна – завършване на образование, порастване на децата, по-високоплатена работа, нова среда от колеги - жената усеща, че има собствена стойност извън това да е съпруга. Тя се опитва да внесе тази промяна в отношенията, като започва да иска от мъжа си повече уважение и равнопоставеност. Това се възприема от съпруга като каприз, лошо влияние на приятелки феминистки, “критическа възраст”. В крайна сметка след няколко години на скандали тя напуска съпруга си окончателно. При това развитие можете да си помислите, че мъжът ще въздъхне с облекчение – нали често е повтарял на жена си, че я носи на гърба си. Нищо подобно – той рухва, изпада в депресия, плаче и моли жена си да се върне, заплашва със самоубийство. Работата му не върви, започва да боледува. При мен дойде на консултация мъж с над десет различни психосоматични (свързани със стрес) заболявания, развили се за няколко месеца след напускането на съпругата му. Той се държал като тиранин и често заплашвал жена си, че ще я изгони. Изглежда парадоксално. Обяснението е, че този мъж е бил “силен” само в съпоставка със “слабата” си жена...
Брачната терапия помага тогава, когато партньорите искат да променят отношенията си и са готови и способни да разговарят за тях. Дори когато разговорът е труден и неприятен. Често хората си мислят, че е достатъчно да дойдат и да информират терапевта, а той ще намери решение на техните проблеми. Уви, това е невъзможно. Терапевтът създава ситуация, в която разговорът да може да се случва по подходящ начин, и облекчава разбирането. Избор на партньорите е в каква посока и с какъв темп ще развият отношенията си. Понякога се оказва, че посоката е да станат близки по автономен начин, друг път терапията им помага да осъзнаят, че е по-добре да се разделят. Важното е да излязат от нея с усещане за вътрешен комфорт, без симптоми и с мобилизиран потенциал за развитие. Тогава както сближаването, така и раздялата са нов шанс за тях.

“Представките” на сексуалността – от всеобща психическа предразположеност до болест

Човек се позиционира сексуално в пубертета, но сексуалните отклонения са заложени още във взаимоотношенията му през детството. Днес ние сме все по-толерантни към нестандартната полова ориентация.

Според мита на Платон в диалога «Пир» някога хората били андрогини – мъжко-женски същества. Но боговете им завидели и ги разделили на две – оттогава половинките се търсят и това е любовта. Още с акта на разполовяване обаче божеството не само обрекло човешкото същество безспир да се оглежда, за да намери себе си, но му вменило и свободата да избира в каква половинка да се припознае. Днес ние сме все по-склонни да допуснем тази друга “не-андрогинна” любов, след като за нея неотдавна се оказа готова и най-пуританската страна - Америка. По повод на последните кинонагради “Златен глобус” агенция “Асошиейтед Прес” констатира, че хомосексуалността и транссексуалността са регистрирали своеобразен (филмов) триумф. Най-добрият драматичен актьор Филип Сиймур Хофман бе отличен за превъплъщенията си в образа на гей писателя Труман Капоти, най-добрата драматична актриса пък - Фелисити Хъфман, изпълнява ролята на мъж, който ще си сменя пола във филма “Трансамерика”. Безспорният фаворит - разказът за любовта на двамата каубои хомосексуалисти в ”Планината Броукбек”, разбуни духовете не само на “Златния”, но и на земния глобус и в нощта след “Оскарите”. Все пак сексуалната различност не е само екранна действителност, която трябва да търсим чак отвъд Атлантика. Ще се ограничим само със споменаването на скорошния брак на сър Елтън Джон или на явлението Азис у нас, който превърна жонглирането със сексуалната си идентификация в индустрия и слава. И като оставим настрана бизнеса, шоуто и скандала, ще дадем думата на специалистите. Извън мита за мъжко-женската ни същност (или може би именно поради него) битува теория за общото бисексуално предразположение на висшите животни и на хората. Френската психоаналитичка Франсоаз Долто лаконично побира тази идея във фразата: “Човешкият репродуктивен апарат е генитално еднополов. Що се отнася до вълненията и желанията му обаче, човешкото същество е дълбоко двуполово.” А още Фройд обръща внимание на факта, че всички хора притежават способността да избират обект от същия пол и са правили подобен избор в своето несъзнавано. Това по отношение на изначалната ни бисексуалност. Инак решението за окончателното сексуално поведение се взема едва след пубертета. За психоанализата то е плод на сложен психически механизъм, а не на генетична предопределеност. При хомосексуалните в ранното детство има силна, макар и кратка фиксация върху родителя от противоположния пол. За момчето, пише Фройд, това е жената (най-вече майката), с която по-късно ще се идентифицира, като избере самия себе си за сексуален обект, т.е. под влияние на нарцисизма ще търси млади и приличащи на него мъже, които да обича така, както го е обичала собствената му майка. Разбира се, в този процес има и елементи от случайно естество. Липсата на силен баща в детството, ранното отпадане на единия от родителите (поради смърт, развод или отчуждение), при което другият фокусира върху себе си цялата любов на детето, може да затвърдят сексуалния избор по-нататък.

Ето и мнението на Д-р Патрик Деларош - водещ парижки психиатър и психоаналитик с многогодишен опит в лечението на деца и юноши. Член и съосновател на авторитетната френска психоаналитична асоциация “Еспас аналитик”

Не рискуваме ли да изгубим сексуалните си ориентири в съвременния свят, в който понякога се размива границата между женското и мъжкото начало, а друг път се прекрачва оперативно?

Психичната бисексуалност, която визирате в първата част на въпроса, от психоаналитична гледна точка става все по-приемана и признавана и така наистина една част от хората рискуват да изгубят ориентирите си, което обаче в своята цялост има по-скоро положителен резултат. Защото бисексуалността не е страшна, не е опасна, нито е заразна. Освен това през по-голяма част от времето тя си остава само психическа. Истинската, действащата бисексуалност според мен не съществува. Тя е временна или това са хора, които не се интересуват от секса. За нас, психоаналитиците, има само две възможни поведения по отношение на избора на обект, а именно – хетеро- или хомосексуално. Що се отнася до транссексуалността - т.е. до налудната идея, че си роден или предназначен за другия пол, аз смятам, че става дума за болестно състояние – за психоза, локализирана в сексуалната идентичност. Това помага на засегнатата личност да не полудее окончателно, а да безумства само върху сексуалността си.

Знаем, че през юношеството човек се позиционира сексуално и тогава се проявяват тези проблеми, но къде се коренят те?

Истинският транссексуализъм е положен, както американският учен Столър е установил това, още в детството. Той твърди, че реалният пол на детето се определя от майката още преди Едиповата криза (т.е. преди 4-5-годишна възраст). Уверявам ви, действително съществуват майки, които изпадат в делириум и си мислят, че детето им е момиче, докато то всъщност е момче, и обратното. Ето това произвежда транссексуални.

Лечимо ли е това чрез психоанализа?

Лечимо е, ако не се отговаря на желанието за операция за смяна на пола. Лекувал съм много транссексуални юноши и не одобрявам факта, че съвременната медицина отговаря така лесно на подобно безумно искане. Още повече че се иска и смяна на идентичността. А ако тя не се смени юридически, това ще даде драматични отражения в психичен план. Но наистина не одобрявам “отзивчивостта” на съвременната хирургия. Лекувах 16-годишен юноша с подобен проблем. В един сеанс по психодрама (метод, при който пациентът вместо да изговаря, “отиграва” проблемите си в няколко сцени и така към театралната се добавя и психоаналитична интерпретация) той прие ролята на лекар. Когато му заявиха: “Така и така, имате пациент, който иска хирургично да смени пола си”, юношата отговори: ”Ама той наистина трябва да е абсолютно, напълно сигурен в това, че иска да се оперира!” Самият транссексуален смяташе, че подобно искане е твърде сериозно и не бива да му се отговаря така прибързано.

Трябва ли да се тревожат родителите, ако забележат, че децата им се обличат в дрехите на другия пол?

Не бива да се смесват нещата. Травестизмът, който описахте, да кажем - момче, което облича дрехите на майка си, не бива да се смята за транссексуалност. Травестизмът може да отговаря на една съвсем нормална фаза в развитието на юношеството. Не бива да се смесват хомосексуалност, травестизъм и транссексуалност, това са съвсем различни неща. Транссексуалният живее и се възприема като човек от другия пол и смята, че природата е допуснала генетична грешка. Травеститът се облича в дрехите на другия пол от чист фетишизъм, заради удоволствието от това, или за провокация, но знае много добре от кой пол е. А хомосексуализмът е нещо, което е свързано с емоционални инвестиции в даден обект, а не толкова със сексуалните бройки.

Психология на снобизма

Какво обича снобът: Да живее красиво!

Какво не обича снобът: Да бъде като всички!

Принцип на живот на сноба: По-добре гладувай, отколкото да ядеш каквото и да е.

По-добре сам, отколкото зле придружен от някой случаен.

Омар Хаям

В есето си “Животът не е изискан ресторант” Умберто Еко казва: Автографите могат да бъдат елегантен израз на снобизъм, но могат да бъдат и истинско творчество. Естествено, по-често става първото. Нека разгледаме почерка на сноба, първо критично, а после ще акостираме и върху една по-милостива, по-малко строга и по-уютна гледна точка.

Какво означава думата сноб? В исторически план сноб идва от съкратеното “sine nobilitas”, което означава без благородно потекло. Приема се, че пръв сър Уилям Пит старши, член на английския парламент по времето на Кромуел, е добавил към името си сноб, за да подчертае своята пълна непричастност към аристокрацията.

Поколението след Ватерло използва думата сноб като уличен жаргон в ситуация, при която децата на богатите производители в хода на процъфтяващата индустриална революция се смесват с децата на дребновладелческата аристокрация. Сноби били онези, които sine nobilitate (без благородническа титла) се изявявали като тузари. Изразът се завърта в публичното пространство чрез книгата на Уилям Такъри – Книга за сноби (Book of Snobs) – колекция от сатирични разкази, публикувана през 1848 г.

С течение на времето понятието “сноб” разширява своя смисъл, за да бъде тълкувано в наши дни като човек с ограничени духовни интереси, който се стреми да прави впечатление с външен блясък и подражава на маниерите и вкуса на хора, доказали своето високо място в обществото. Едно претенциозно подражателно покритие върху ниско културно и интелектуално съдържание. Няма сноб, който да знае, че е сноб, и да признава, че е такъв. Всеки новобогаташ може да бъде, а може и да не бъде сноб (Уилям Такъри ги дели на абсолютни, относителни и “царствени” сноби), но снобът по дефиниция е човек, който имитира маниерите и възприема светогледната конструкция на социален клас от хора, към които по правило той не принадлежи.

В строго йерархичните организации, каквито са Индия, Британска Индия (колонизирана), Австро-Унгарската империя, Военновъздушните сили на САЩ или Ордена на йезуитите, пътят на социалното развитие отдолу нагоре е възможен само за тези, които изцяло възприемат света като разделен на подчинено разположени нива. В по-малко йерархично организираните общества, като днешната западна демокрация например, снобизмът придобива нови форми с различна динамика. В модерното общество определени знаменити фигури окупират центъра, а периферно разположените потвърждават и копират външно стила на онези, които са в центъра. Тази имитация има очевидно консумативен характер.

Дисциплини задочно психология

Ето го и файла предоставен любезно от Симо :)
изтегли

Цитат на колежката Анелия

Здравейте,

Благодарим на тези, които напълниха чекмеджето и обновяват блога:)
Късмет и успех на всички!:))

Психология на модата

Истерия или практичен нюх са разпродажбите?
автор Димитър Цветков

Разпродажбите, не само в света на модата, а в потребителската култура по принцип са отколешна хватка за съблазняване от страна на търговците. От възгласите по възрожденските пазари “Насам, народееее! – днеска има, утре нема... Само днеска на тия пари...” до святкащите надписи “SALE” в големите търговски центрове кодираното послание е “Купи си точно оттук и точно сега!”

Спомняте ли си израза на Иванчо Йотата от Вазовия роман “Под игото”, който казваше, че са му докарали маслини на “доста способна цена”? И докато за домакинска техника, перилни препарати или кухненска посуда например за купувача може да е достатъчен аргумент изгодната цена сама по себе си, при дрехите нещата стоят по-особено. За разлика от магазините за един лев, където често човек влиза и си купува нещо, от което обикновено няма нужда, само защото струва един лев, тук водещият мотив е синтезът между марката и цената. В крайна сметка броят на хората, които могат да видят електроуредите ти вкъщи е несравнимо по-малък от броя на тези, които те виждат с какво си облечен. Клиентът е привлечен не от факта, че сама по себе си дрехата е на толкова изгодна цена, а че точно в този момент подобна дреха може да бъде купена на подобна цена. С други думи, уж е водеща бюджетната страна на нещата, но само в контекста на другите две реалности – времето (тук и сега) и легендата (този модел по принцип е за елитни клиенти).

Митология за всеки джоб

Ниската цена сама по себе си е привлекателна, но не е достатъчна. Дори понякога вместо да привлече клиента, може да има обратен ефект. Често купувачът изхожда от презумпцията, че евтиното е по-некачествено и би се въздържал от покупка само заради ниската цена. Има обаче един ключов момент, когато става дума за разпродажба на дрехи, и това е марката. Легендата, която дадена марка носи след себе си, е едновременно примамка и спирачка. Примамка, защото както твърди Лорънс Винсент в книгата си “Легендарните марки”, ореолът на дадена марка влияе върху когнитивните центрове на ориентация на съзнанието по същия начин, както религията или дълбоките идеологически убеждения. Марките предоставят възможност за удовлетворяване на две ключови човешки потребности - от принадлежност и от утвърждаване. В епохата на консумативна култура, в която живеем, отдавна е факт, че купуването на даден продукт създава усещането за принадлежност към дадена група – към тази на по-успешните или не толкова успешни личности.

Марката обаче може да е и спирачка поради много простичък факт – цената. Изпитвайки порив да удовлетвори потребността си от принадлежност или утвърждаване чрез купуването на дадена луксозна дреха, съвременният потребител често рискува да ощети друга своя насъщна потребност – тази от храна. Обективно погледнато, дама, която е готова да яде цял месец хляб, отопен в олио и червен пипер, но да бъде облечена с палто от визон, едва ли е най-подходящият пример за успешна, справяща се личност.

И ето ги примамливите надписи “Разпродажба”! Чудесна възможност да си позволиш нещо “по-така”, без да рискуваш хладилникът ти да е зареден като по време на правителствена криза.

източник: http://www.insightbg.com/

ДЕПРЕСИЯ И СЕКСУАЛНОСТ

Eдни от основните оплаквания при депресия са загуба на еротично желание и нарушаване на сексуалните функции. Депресираните мъже най-често се оплакват от неспособност да постигат или поддържат добра ерекция, а жените - от липса на интерес към секса и невъзможност за преживяване на оргазъм. Съществува и обратната връзка. Възникналото по друг повод сексуално разстройство нерядко предизвиква тревожно-депресивна реакция. Ако не се вземат мерки за своевременното преодоляване на нарушението и то доведе до раздяла на партньорите или до тежки конфликти, психичното разстройство може да се задълбочи и да се появят симптомите на класическото депресивно състояние – нарушен сън, емоционална потиснатост, вътрешно напрежение или апатия.
В основата както на невротичната депресия, така и на повечето сексуални дисфункции най-често стоят социално-икономическите сътресения през последното десетилетие и невъзможността на повечето българи да ги посрещнат конструктивно. Една от функциите на пълноценната интимна връзка е да бъде емоционален балансьор и отдушник на всекидневния стрес. Умението да оставиш настрана делничните грижи и да изразиш спонтанно нежността и близостта си с интимния партньор, е решаващо за намаляване на тревожността и зарежда с оптимизъм. Възможността за споделяне на преживяванията, емоционалната подкрепа и сигурност, която човек има в една пълноценна връзка, също не е за пренебрегване. Неслучайно проучванията показват, че двойките с хармонични интимни отношения, имат значително по-добро здраве и с около 10 години по-голяма продължителност на живота. Установено е, че те много по-добре се справят с изпитанията на живота и противодействат на деструктивните социални влияния.
За съжаление все по-често битовите неуредици, социалната несигурност и общото чувство за безперспективност, което завладява много наши сънародници през последните години, се отразяват на спонтанната им сексуална изява. Причина за това е простият факт, че еротичното желание и възможността за нормални сексуални реакции е налице единствено ако човек се абстрахира от тревогите и се настрои да преживее нещо приятно. Колкото по-тревожни, несигурни и преуморени се чувстваме, толкова по-трудно е да се отдадем на еротичната тръпка. С това, за съжаление, се блокира и споменатият вече основен механизъм за разтоварване от стреса чрез преживяване на оргазъм.
Проблемите обаче не спират дотук. Загубата на обичайната сексуална активност в повечето случаи се превръща в допълнителен стресор. За мъжа невъзможността да се представи добре в леглото нанася жесток удар по самочувствието и поставя на карта емоционалното равновесие в двойката и семейството. Жената с потиснато сексуално желание също изпитва нарастваща несигурност и тревога, които могат да се съчетаят и с чувство за вина пред съпруга. Получава се един порочен затворен кръг, в който тревогата и напрежението създават предпоставки за сексуални нарушения, които на свой ред още повече засилват тревожността и я задълбочават до клинично изразена депресия. За това допринасят и широко разпространените нагласи към секса като към олимпийска дисциплина, в която непременно трябва да си шампион.
Възможностите за излизане от този порочен кръг доскоро бяха силно ограничени. За съжаление основните медикаменти, предназначени да лекуват депресията, по правило имат странични действия, които потискат сексуалното желание и нарушават сексуалните функции. Така в усилията си да премахнат депресията много психиатри се оказваха принудени да изписват средства, които обикновено засилват сексуалните оплаквания. При пациенти, чиято депресия и тревожност е пряко свързана с интимния живот, този подход очевидно бе неефективен.
Повратен момент в терапията на половите разстройства, съчетани с депресия, бе появата на нови антидепресанти. Тези медикаменти премахват емоционалната потиснатост, страха и нарушенията на съня при депресията, без да потискат еротичното желание, ерекцията и способността за преживяване на оргазъм. Те са особено подходящи за млади хора, при които сексуалната изява е от голямо значение. С възстановяването на желанието и способността за интимни контакти тези пациенти бързо успяват да излязат от социалната изолация, а това в повечето случаи е решаващо за преодоляването на депресията. Успешната сексуална изява бързо подобрява самочувствието и създава позитивни импулси, без които трайното стабилизиране на емоционалното състояние е изключително трудно. Възстановяването на обичайните полови роли в интимната връзка засилва възможностите за емоционална подкрепа и сигурност и така повишава капацитета за справяне с обичайните житейски трудности и за избягване на емоционалните сривове.
Максимален ефект при прилагането на новите антидепресанти се постига, когато те се съчетават с индивидуално съобразена и ориентирана към семейната общност психотерапия. Известно е, че депресивните състояния се пораждат не само поради “биологичен дефект” – т.нар. дефицит на медиатора серотонин в мозъчните неврони. Съществуват и депресивни нагласи и модели на мислене, които благоприятстват неефективното посрещане на житейски предизвикателства. Неефективните и често дори деструктивни подходи за справяне с трудностите вместо да решат проблема, още повече го усложняват и задълбочават. Така се поражда серия от житейски провали, които изграждат трайна негативна самооценка и песимистично отношения към живота. Тази депресивна екзистенциална нагласа кара човек да очаква само лоши неща и несъзнателно да прави така, че именно те да се случват. Депресивното черногледство и самоподценяване нерядко са причина да пропускаме важни шансове в живота си, което обикновено приемаме за липса на късмет, зла орисия и какво ли още не.
Огромно значение за устойчивото преодоляване на емоционалните сривове има здравата социална среда, в която живее всеки от нас, и преди всичко – подкрепата и разбирането от страна на семейството. Чрез улесняване на интимната близост и стабилизиране на емоционалната свързаност между съпрузите, което е възможно с новите антидепресанти, съществено се разширяват и перспективите за ефективна индивидуална, двойкова и фамилна психотерапия.
Новите средства имат и важно профилактично приложение. В по-ниски дози те са изключително ефективни при ликвидиране на обичайната тревога на очакване и страх от неуспех, които са в основата на най-честите сексуални дисфункции. За съжаление точно този момент обикновено се пренебрегва от ко легите в общата практика и от самите пациенти. Ма совата нагласа, изградена от шумни рекламни кам пании на различни “чудодейни” сексуални стимуланти, повелява при наличие на затруднения в сексуалната изява веднага да се прибягва до локално действащи и скъпо струващи “възбуждащи” средства. Клиничният опит обаче убедително показва, че дори и най-мощните афродизиаци са неефективни, ако в лечението на еректилните нарушения не се включат подходящи средства, които да потиснат тревогата и чувството за несигурност. Ето защо това най-добрият подход при преодоляване на различните неблагополучия в интимния живот – нарушена ерекция, потис нато сексуално желание, липсващ оргазъм и пр., включва умелото съчетаване на медикаменти, премахващи тревогата, и на средства, стимулиращи сексуалната активност. Нещо повече – трайните резултати са немислими и без сериозна промяна в индивидуалните нагласи към секса и сценария, по който протича интимното общуване. Всичко това предполага и задължителното включване на индивидуален и двойков психотерапевтичен подход в лечението както на сексуалните дисфункции, така и на депресията.
Появата на нови терапевтични средства ак туализира нуждата от по-тясно интердисциплинарно сътрудничество в лечението на сексуалните проблеми. Световната практика през последните години убедително доказва, че именно това е начинът всеки пациент да получи най-добрата помощ. Когато специалисти с различен профил – психиатричен, психотерапевтичен, урологичен, ендокринологичен и пр. работят заедно в т.нар. терапевтична мрежа, всеки пациент, попаднал при който и да е от тях, може да бъде комплексно изследван и лекуван според специ фиката на проблема си. Единствено тази лечебна стратегия е в състояние да съчетае непрекъснатите нововъведения, в областта на сексуалната медицина. Вместо безсмисленото противопоставяне между “те лесното” и “психичното” в диагностиката и терапията на сексуалните проблеми, зад което всъщност стои борба за надмощие и обсебване на пациенти, практиката на активно сътрудничество между различните специалисти е най-добрият начин клиентът да получи сексологична помощ.
Убеден съм, че колкото по-ефективни начини бъдат открити за преодоляване различните компоненти на сексуалния проблем, толкова по-силен и ус пешен ще е стремежът за интердисциплинарно сътрудничество между специалистите с медицински и хуманитарен профил. Навярно това ще направи възможно и по-голяма част от хората със затруднения в интимния живот да потърсят помощ. Представителни проучвания в много страни показват, че от затруднения в ерекцията страда всеки втори мъж в активна възраст. Друга 1/3 от мъжете имат проблеми с контро ла върху еякулацията. Естествено е тези затруднения да се отразяват върху сексуалната удовлетвореност на жената. Независимо от тях обаче близо 30% от представителките на нежния пол считат, че сексуалното им желание и възможностите за преживяване на пълноценен сексуален контакт са потиснати. Невъзможността за осъществяване на сношение поради спазъм на перивагиналната мускулатура засяга около 10% от жените.
С повишаване на интереса към качеството на интимния живот става все по-ясно колко много хора се разминават с възможността пълноценно да му се наслаждават. Печалното е, че дори в страни като САЩ, с добре развита мрежа от сексологични институции и утвърдена система за сексологична ква лификация на медицинските и психологичните кадри делът на търсещите специализирана помощ не надвишава 10% от броя на хората със сексуални проблеми.
Успешната стратегия за преодоляване на пре пятствията пред тези, които искат да направят интимния си живот по-щастлив, включва две главни насоки. Все по-широк кръг от специалисти (лекари, психолози, социални работници и др.) се обучават на това как спокойно и компетентно да разговарят с клиентите си за сексуалния им живот. Това дава възможност своевременно да се идентифицират проблемите и да се предложат сравнително прости и ефективни терапевтични интервенции.
Втората насока е свързана с улесняване до стъпа до мрежа от тесни специалисти (психотерапевти, уролози, психиатри и др.), които поотделно или за едно могат да осигурят специализирана диагностика и терапия винаги, когато това е необходимо.
С все по-голям успех напоследък се ползва и сексологичната консултация, която може да се осъществи в условията на анонимност и дистанционно чрез Интернет. От март тази година и у нас работи сайтаът www.erbos.com, който предлага възможност за сексологична консултация online.

Д-р Румен Бостанджиев, д.м.
Сексолог-психотерапевт
Основател и директор на сексологичен институт “Интеракт”

източник: http://www.insightbg.com/

Червено – страст и агресия

Уважаеми читатели, в няколко поредни броя в рубриката “Цветовете” ще ви представим психологическите характеристики на всеки цвят поотделно. Постепенно ще узнавате на какво са носители различните багри и какви заложби крият в себе си хората, предпочели определен цвят.

Да се спрем първо на червеното – цвета, който може би е натоварен с най-много символика в масовото съзнание.

На безсъзнателно ниво той е носител на страстта и агресията.

В основата на неговото психофизиологично въздействие са залегнали физическата активност и възбудата. Неговите естествени асоциации препращат към кръвта и огъня.

Червеното може би най-отчетливо онагледява психоаналитичните понятия за либидо (психичната енергия, лежаща в основата на стремежа към живота) и мортидо (психичната енергия, лежаща в основата на стремежа към смъртта).

По отношение на либидото червеният цвят предизвиква следната асоциативна верига:

червено > сексуално желание > страст > любов

На чисто физическо ниво този цвят провокира възбудата. На психотелесно – сексуалността, на емоционално – страстта и на висше съзнателно ниво – любовта.

По отношение на мортидото асоциативната верига е:

червено > агресия > гняв > опасност > битка

На физическо ниво отново е възбудата, на психотелесно – агресията, на безсъзнателно - гневът, а на съзнателно – усещането за опасност и влизането в схватка. Неслучайно това е цветът на бикоборците.

Френският поет Рембо казва в едно свое стихотворение, че жена, облечена в червено, е лесно да бъде съблазнена, защото тя самата сигнализира за желанията си чрез цвета, който е избрала. И може би има право, защото в психологията на цвета червеното често се разглежда като знак: “ВНИМАНИЕ! Опасност от любовен водовъртеж!”

източник: http://www.insightbg.com/

Мъдростта на вековете

Жена
Мисли на известни личности
Не се надявай на трайната любов на жена, която обича себе си.
ПИТАГОР
Няма нищо по-опасно от жената ,която пуска в ход ласките.
СТОБЕЙ
Уродството е най-доброто средство за запазване добродетелите на жената.
СЕНЕКА
Дали дава или отказва , жената е винаги доволна , че я молят.
ОВИДИЙ
Целомъдрена е онази, която никой не е пожелал.
ОВИДИЙ
Жената никога няма да приеме , че не е права: тя само допуска , че не е успяла да се изрази достатъчно ясно.
ФЕДЪР
Ако дадете на жена свобода да ви говори за велики неща, невъзможно е да не ви доведе до грях.
ЛУИ 9
Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат, и обичат тези, които ги пренебрегват.
СЕРВАНТЕС
Няма да намериш жена без отговор, освен ако се окаже без език.
ШЕКСПИР
Да бъдеш жена и да мълчиш са две несъвместими понятия.
ТИРСО де МОИЛИНА
Можеш да намериш жени , които никога не са имали любовници , но е трудно да намериш такива , които са имали само един.
ЛАРОШФУКО
По-лесно е да попиташ стареца кога ще умре , отколкото жена кога се е родила.
ЛАБРЮЙЕР
Жените по-охотно позволяват да злословят за тяхната добродетел , отколкото за техния ум и красота.
ФОНТЕНЕЛ
Няма нищо по-печално от живота на жени, които са умели само да бъдат красиви.
ФОНТАНЕ
Хората ще бъдат такива, каквито ги направят жените; затова ,ако искате да бъдете велики и добродетелни хора , внушете на жените какво е величие и добродетел.
Ж.-Ж. РУСО
Лекомислената жена ще ви измами лекомислено, а сериозната – сериозно.
М. РОШФОР
Човек трябва да обича жените или да ги познава: среден път няма.
ШАМФОР
Красивата жена се харесва на очите, а добрата – на сърцето; едната е прекрасна вещ, а другата – съкровище.
НАПОЛЕОН
Да се смеят и плачат , без да знаят за какво , това е приемущество на жените.
КОЦЕБУ
Девейка, която се изчервява от много неща, много неща е опознала.
П. БУАСТ
Жена , която приема подаръци от мъжете , прави дълг , който рискува да заплати със своята собствена особа.
П. БУАСТ
Жена , която счита за достойнство своята красота, сама заявява, че по-голямо достойнство няма.
П. БУАСТ
Жените притежават твърде много въображение и чувтвителност, за да имат достатъчно логика.
П. БУАСТ
Това , което жените обичат най-много , е да ги хвалят за талантите , които нямат.
А. БОШАН
Да бъде напълно искрена за жената е все едно да се покаже пред хората без дрехи.
СТЕНДАЛ
Жените знаят добре само това , което не са научили.
Ж. КОМЕРСОН
Трябва да умееш често да се подчиняваш на жената , за да имаш право понякога да й заповядваш.
ЮГО
Дружбата между две жени е винаги заговор против трета.
А. КАР
Най-добрите жени най-трудно се познават.Обикновенно те се познават по щастието на техните мъже и по благородното държание на техните деца.
ДЖ. РЪСКИН
Види се , че хубавелките жени са създадени да ни безпокоят винаги: защото мъжът нито с тях ,нито без тях може да живее честито.
П.Р. СЛАВЕЙКОВ
Във всяка жена живее тъща.
Ж. РЕНАР
Щастие с жена е възможно само при условие на пълна искреност и духовно общуване.
МАКСИМ ГОРКИ
Жената винаги ще бъде опасна за всеки рай.
П. КЛОДЕЛ
Жените не се докарват толкова за мъжете, колкото против жените.
Ж. НОРМАН
Най-обичам жените , когато се целуват, защото тогава са принудени да мълчат.
М. АШАР


Народни мъдрости
Силите на жената са малко, а хитростите – много.
АБХАЗКА
Женския меч никога не ръждясва.
АСИРИЙСКА
На река , жена и рогат звяр не вярвай.
БЕНГАЛСКА
По-лесно се управлява държава , отколкото жена.
ГРУЗИНСКА
Жена без свян никога не е красива.
ИТАЛИАНСКА
Всички девойки са добри.Тогава откъде се вземат злите жени?
РУСКА
На жената сабя дай, но свобода не давай.
ТУРСКА

Тест за памет

изтегли

Тест за моторна скала

изтегли

Тест за агресия и депресия

изтегли

Лекции по Физиологична психология от ВТУ

Вариант на Великотърновския Университе от доц. др. Георги Проданов.
изтегли

Документален филм за човешкото око

Филм разказващ за подробното устройство на човешкото око.Не е задължителен по физиологична психология, само по желание :)

изтегли