Трикомпонентен теоретичен модел на любовта ( Робърт Стенберг )

Трикомпонентния модел на Стенберг, показва колко е сложно изграждането на близки любовни отношения. Според него структурата на любовните отношения се изгражда от три променливи, - интимност, страст и решение за обвързване. Различните комбинации на тези измерения, деференцират 7 типа любовни отношения.
Съдържателната характеристика на трите променливи определящи структурната организация на любовната връзка са следните:
1. Интимност – чувство за близост. Любовта се проявява по различен начин. Хората, които се обичат се чувстват свързани един с друг и са мотивирани да направят живота на любимия, колкото се мойе по – добър. Отличителен белег на интимността е взаимността на преживяванията в щастливи и трудни моменти в живота. Ние сме готови да окажем подкрепа на любимите ни хора и очакваме подобно подкрепящо поведение и от тях. Любимите ни хора са ни симпатични и се чувстваме комфортно с тях. Общността на интересите, мислите и чувтвата е решаващ фактор на интимността. Това измерение на близките отношение е предпоставка за трансформиране на чувството на симпатия и взаимното ухажване при романтичните отношения в по – трайни отношения подобни на съпружеските.
2. Страст . Страстта се отнася към такива видове възбуда, които водят до физическо влечение и сексуално поведение в отношенията. Сексуалните потребнисти тук са важни, но не са единствения мотивационен фактор на страстта. Стимули могат да бъдат и потребността от самоуважение, потребността да принадлежиш , потребността да получиш подкрепа в трудни моменти, също могат да играят стимулираща роля. Понякога близостта и интимността предизвиква страст, в други случаи обратно страстта предхожда близостта. Има и такива ситуации, когато страстта не се съпровожда от близост, а близостта със страст.
3. Третия елемент е решението за обвързване. То може да бъде прозрение с краткосрочен ефект – за това, че конкретно лице обича друго. Дълговременното решение и обвързване предполага вътрешното убеждение, и по конкретно както го определя Стенберг, вътрешното задължение да се запази тази любов. Този елемент е също така взаимосврзан с другите два елемента на страстта и интимността. В зависимост от вариациите на тези три измерения интимност, страст и обвързване Стенберг определя диференциалните различия в 7-те вида любов :
1. Симпатията или харесването. Тя предполага и изисква интимност, но не и обвързване и страст.
2. Страстна любов или влюбването от „ пръв поглед ''. Има страст, но връзката не се развива до близки взаимоотношения на интимност и обвързване.
3. Празната любов или измислената любов. Има обвързване без интимност и страст. Този тип връзка проявява в първичните отношения, в които двойката остава заедно поради навика или защото не предприема раздяла или развод.
4. Романтичната любов. Тя е комбинация от интимност и страст. Това е бурна връзка типична за влюбването, но без решение за обвъзване.
5. Сляпа любов или от типа „ Холивуд '' . Мъжът и жената се влюбват страстно един във друг и се женят, без да се познават истински и без да са достигнали до интимност и взаимност на преживяванията.
6. Любов – другарство или съпружеска любов. Тя представлява интимности, обвързване, но не и страст. Това е дълговременно приятелство може да бъде платонична любов или брак. В тази любов партньорите са много близки и интимни, но сексът не е основен фактор.
7. Съвършената любов е идеалната връзка, която включва интимност, страст и обвързване
Повечето от любовните отношения попадат в промеждутаците на тези типове любов, доколкото отделните компоненти на любовта интимността, страстта и обвързването са континиуми от поведения, а не алтернативи.
Хората обикновено мечтаят и въздишат за съвършената любов, която съчетава в себе си трите елемента на близките и трайни любовни отношения. Обаче в действителност не са редки случаите, когато сляпото увлечение се приема за зряла любов и се пристъпва към брачни отношения. При тази ситуация бързо възникват конфликти и разочерования. Има и други по-благоприятни развития на близките отношения. Често се случва в хода на семейния живот, първоначалното страстно увлечение да премине в любов – другарство.
Близостта може да се разруши от негативните чувства като раздразнителност и неконтролиран гняв. Страхът да не бъдеш отхвърлен също така възпрепядства близостта, особено в случаите, когато напускаш своята идентичност, за да угодиш на другия. Традиционните форми на ухажване, също могат да имат отложени вреди, когато се проявяват в ритуализирани действия лишени от искрена размяна на чувства. Грубата откровеност и преднамалената дистанцираност никога не са били и не могат да бъдат предпоставка за съзидателна близост.
4. Два подхода в изследването на възрастовата динамика на привързаността и близките отношения.
При литературния обзор на изследванията върху развитието на привързаността и любовните отношения през зрелостта се откриват две теми:
1. Изследва как взаимоотношенията на привързаност през ранните години могат да достигнат до по – дълбоки нива на интимност през зрелостта. В по – късна възраст страстната младежка любов преминава в нежна любов. От тези перспективи се проследява на различните етапи на жизнения цикъл промяната на ценностите и качествата, които благоприятстват близките взаимоотношения. През младостта за създаването на близки взаимоотношения са значими следните качества – физическата атрактивност, възприеманата прилика с другия, саморазкриването, романтиката и страстта.
Качества, които поддържат любовта по – продължително време и се ценят и през зрелостта са : сигурността, верността, и взаимният емоционален интерес във взаимоотношенията
Според Джордж Лювингер, смислообразуващ фактор, който поддържа любовните отношения е взаимността. Взаимността се появява когато партньорите споделят, поемат отговорност за взаимната си удовлетвореност и поддържане на радостта и психичното благополучие в живота.
2. Институционалните отношения са ориентирани към поддържане на традиционните брачни роли. Поведението е ролево, нормативно и основни качества, които поддържат взаимоотношенията на привързаност са лоялност и сигурност. Ролята на мъжа е по – инструментална, а на жената по – експресивна.
Обратно в партньорския брак се набляга на важността на афективната интеракция, която включва страст, изразяване на любовта, споделяне, комуникация и уважение.
Лонгитудно изследване проведено в продължение на 20 години констатира, че влошаването на брачната удовлетвореност от младостта към средната възрастност се асоциира с влошаването на партньорството,изразяваната афективност и страст, комуникацията и познавателния интерес към другия.
Друго изследване показва, че страстта и сексуалната интимност са по – важни в ранната възрастност. В по – късна възраст доминират нежността и лоялността. Обаче комуникацията е важна както за младите хора, така и в по – късните години на възрастността.
Общо за поддържането на близки интимни и любовни отношения през жизнения цикъл качествата, които осугуряват продължителността на взаимоотношенията се ранжират по следния начин :
1. емоционалната сигурност
2. уважението на другия и самоуважението
3. помощта, активното поведение, комуникацията
4. сексуалната интимност и лоялност.
По – рано, преди разпространението на СПИН интересът на партньорите в бил по- голям спрямо индивидуалната свобода и независимост в любовните отношения. Историческите промени в социалните репрезентации свързани със заплахата на заболяванията от СПИН премества фокуса в любовните отношения към сигурността, верността, доверието и ангажирането в отношенията.
Източниците на удовлетвореност от близките и брачни отношения са различни при мъжете и жените. Жените посочват емоционалната сигурност като по – важна отколкото мъжете. За мъжете е по – важна верността. Между мъжете и жените няма голяма разлика относно ценността на комуникацията и сексуалната интимност.
Понастоящем активно се изследва влиянието на индивидуалния стил на привързаност върху удовлетвореността и сексуалната мотивация в интимните отношения.