МУЗИКОТЕРАПИЯ

“Музиката е най-поетичното,
най могъщото и най-живото
от всички изкуства”
Х. Берлиоз


За влиянието и ролята на изкуството върху здравата и болната личност се знае от отдавна. При арттерапията се наблюдава засилване на вярата в собствените сили у пациентите и подтискане на комплексите за малоценност. Постига се трениране на волята, въображението и мисленето. Изкувствотерапията има също така педагогическо и познавателно въздействие. Тя може да се провежда, както денем, така и нощем, групово или индивидуално. Болният може да участва в този вид терапия като зрител, като слушател или изпълнител. Съществена част от арттерапията е музикотерапията.
Корнелиус Агрипа фон Нетесхайм изтъква особеното въздействие на пеенето, което пеещият предава на слушащият пациент; така пеещият изпълнява ролята на терапевт.
Не можем да подминем и сериозният принос в тази област на Бехтерев, чиито формулировки за основните принципи и за така наречената на негово име “триада на Бехтерев”, имат отношение и значение не само за лечението на алкохолизма и наркоманиите, то е много по-широко.
Музикалното изкуство по своята същност, е образна музикална реч, в процеса на която, както и в процеса на словесната реч се създава контакт между композитор, изпълнител и слушател. Установява се духовно общуване, защото тази реч е необикновено богата па съдържание и по своите изразни възможности. На тази именно основа най-вероятно се изграждат и терапевтичните цели на музикотерапията.
Спецификата на музикалното изкуство и неговите аспекти, представляват онези фактори на влияние върху човека, които се прилагат в музикотерапията при лечението на психични разстройства, неврози и др.
Теоретичните основи на музикотерапията обхващат, пише Г. Антонов, както независими, така и в значителна степен относително зависими по отношение на нейната методика, три основни тематични комплекса, които са в тясно взаимоотношение един спрямо друг.
1.Схващане за учението (науката) за болестите;
2.Схващания за психотерапията;
3.Схващания за спецификата на музиката и нейните явления.
Музикотерапията навлиза все повече в лечебната практика и оказва неоценима помощ при лечението на хора с най-различни заболявания и проблеми. Тя продължава да се развива и разраства, като непрекъснато дава все повече алтернативи за лечението както на психиката на човека, така и на неговото тяло.
Музикотерапията днес, представлява една добре развита здравна професия, при която различни, основани на музиката методи се използват за да отговорят на специфични индивидуални потребности, при различни заболявания, дисфункции и специални нужди.
Музикотерапевта определя нуждите на пациентите, създава и прилага план за лечение основан на определени потребности, следи и оценява хода на лечебния процес.
Въздействието на мажорните и минорните акорди, темпото, гръмкостта, ритъмът, хармонията и мелодията върху човешките афекти и поведение е била обект на редица изследвания. Било е доказано, че експресивността на музиката се дължи по-малко на мелодиите, от колкото на ритъма и темпото. Установено е също така, че тоналните и ритмичните мелодии въздействат върху координацията, равновесието, телесния ритъм творческите и естетически реакции, както и върху различни настроения. Смята се още, че музиката разширява обема на вниманието, намалява стреса, стимулира асоциациите и въображениеито и помага на процеса на запаметяване.
В прагматичен план, музикотерапията съществува и се прилага в две основни методични разновидности – активна и рецептивна(пасивна) музикотерапия.
Активната музикотерапия, наричана още продуктивна, ритмична или психомоторна, представлява терапевтично насочена, активна музикална дейност на възпроизвеждане, импровизация, фантазиране с помощта на човешки глас и избрани музикални инструменти - китара, мандолина, цигулка, пиано и др., при което болните сами музицират.
При рецептивната музикотерапия, терапевтът подава на пациента терапевтично подбрана музика посредством технически уреди за репродукция, или с помощта на музикални инструменти, при което той само слуша. Рецептивната музикотерапия предполага процес на възприемане на музика с терапевтична цел.
От своя страна рецептивната музикотерапия съществува в три форми:
- Комуникативна (насочена към поддържане на взаимни контакти, разбиране и доверие);
- Реактивна (насочена към постигане на катарзис) и
- Регулираща (водеща до понижаване на нервно-психичното напрежение).
В медицинската практика най-често се прилага рецептивната музикотерапия.
Особено голям е приносът в разработването на проблема за използваната музика и класификацията на музикалните произведения от гледна точка на категорията преживявания на E. Galinska, които тя разделя на 9 групи:

1.Весели с умерено темпо. Например, Шеста симфония на Бетховен – първа част; мазурки на Шопен – оп. 41, 59 и др.
2.Тъжни, меланхолични. Например, ария от сюита № 3 в D DURот Бах; 8-ма симфония на Шуберт – втора част и др.
3.Лирични, мечтателни. Например, Концерт за пиано №4 на Бетховен – втора част; Концерт за цигулка на Менделсон-Бартолди в e moll - втора част и др.
4.Трагични. Например, Трета симфония на Бетховен – втора част; Девета симфония на Дворжак – втора част; Концерт за цигулка на Менделсон-Бартолди в е moll – втора част и др.
5.Драматични. Например, Пета симфония на Бетховен – първа част; органна пасакалия на Бах в c moll; някои полонези на Шопен и др.
6.Произведения със степенувано настроение от сериозно към драматично и победно. Например, Концерт за пиано №2 на Лист; Увертюра “Егмонт” на Бетховен,; някои балади на Шопен.
7.Произведения, подобни на тези от предишната група, но без трагично-драматичен елемент. Например, “Болеро” на Равел; Симфонична поема “Вълтава” от Сметана; Сюита №1 от музиката към “Пер Гинт” на Григ и др.
8.Радостни, активиращи “живи” пиеси. Например втора симфония на Брамс – четвърта част; танци на “Княз Игор” на Бородин; Валсове от “Лебедово езеро” на Чайковски; “Рапсодия в синьо” на Гершуин и др.
9.Героични, динамично тонизиращи. Например, Пета и Седма симфонии на Бетховен – четвърта част; Концерт за пиано №1 на Брамс – трета част и др.

При използването на този метод,подходящ за лечението на неврозите (стационарно), терапевтът използва три тактики:
А) стимулира пациента да опише чувствата и мислите си, събудени от слушането на музика;
Б) сугестира или насочва емоциите и представите му към отреагиране или към търсене на разрешение на определени конфликти;
В) интерпретира дефектните нагласи и начини на поведение, с помощта на актуалното музикално преживяване.
Особено важно значение при лечение с музикотерапия е правилният подбор на музикалните произведения, насочеността и последователността на тяхното слушане. Авторите Galinska и Кокошкарова например, предлагат при лечението на неврози с музикотерепия следната схема:
Първото произведение, което си пуска на пациентите е спокойно и цели въвеждането им в занятието. То е по-кратко от следващото и обикновено действа успокояващо, отпускащо, или предизвиква тъжни мисли у пациента свързани със собствената му конфликтна проблематика.
Второто музикално произведение е най-дълго, динамично и предимно с драматично настроение. С него се цели да се възбуди(активизира) въображението на пациента и да го провокира към изказ на своите извън музикални представи. След провеждане на терапевтичния разговор се пуска третото музикално произведение, което внася ведра атмосфера. Благодарение на бързото темпо и често танцувалния му характер то неутрализира настроението, предизвикано от предишното и влияе активиращо и мобилизиращо на пациента. Ако възникне потребност да се утвърди горният ефект, тогава се въвежда и четвъртото музикално произведение, което обикновено е много кратка миниатюра. Необходимо е да се отбележи, че при подбора на последните две музикални произведения трябва да се избягват композиции, които след мощните драматични партии настъпват спокойни и в тъжно настроени финали. Такива музикални произведения, сочат авторите, предизвикват обикновено у пациента, първо чувство на вътрешна борба, а след това чувство на примирение, на безнадеждност, което не е в съгласие със становището на конструктивното влияние на музиката при лечение на неврози.
От музикотерапия се повлияват блогоприятно също така още:
- хронични болни и соматично изтощени хора;
- при депресии;
- психични разстройства;
- хипохондрия;
- разнообразни функционални нарушения;
- главоболие;
- личностни и емоционални отклонения;
- при задръжка в психичното развитие на дете и пр.;
Музикотерапията се използва при лечение на депресии, психопатии, при бременност, при увреждане на слуха, табакизмът също се лекува с музикотерапия, също така и при фамилни проблеми, използва се и в условията на затворническата изолация, при хоспитализация и др.
Специалистите обръщат внимание на това, че музикалните терапевти работят с различни типове пациенти и в различни видове лечебни заведения, където терапевтичните програми се различават една от друга и силно варират в своята продължителност на прилагането им. За пациента е важно да знае, че консултацията с музикотерапевт преминава през няколко задължителни етапа, началният от които е разговор за симптомите и оплакванията на пациента. Именно в тази връзка той трябва да даде на терапевта достатъчна информация, за да може той да прецени неговото емоционално състояние, физическото му здраве, интензитета на социалните контакти, способността му да общува с другите и съответно лекотата или затрудненията, които изпитва в комуникацията, а така също и неговите когнитивни заложби.
Използвайки тези така да се каже ”психоанамнезни” и психосоматични данни, музикотерапевта трябва да разработи подходяща програма за лечение, която би могла да включва свирене на музикални инструменти, слушане на музика, анализ на текстове, композиране, импровизиране или танцуване и усвояване на ритмични движение. По време на сеансите терапевта може да участва заедно с пациента, а може и само да го напътства.
Терапевта заедно с пациента подбира музиката, която ще бъде включена в терапията, съобразно неговите нужди и вкусове. Тя може да се избира измежду цялото разнообразие на музикалния спектър – от класика да рап.
Не е нужно пациента да има музикално образование, за ада се подложи на музикатерапия.
Някои типове музикотерапия, която може да бъде предложена, се провежда в групи и приема формата на инструментални и хорови изпълнения на музикални произведения и откъси.
В заключение може да се каже, че музикотерапията е най-явното и буквално доказателство, че изкуството допринася за здравето на обществото.

“Човекът е най-великото творение на природата.
Музиката е най-великото творение на човека.
Сътворението на света е само, по-велико от тях.”