Едипови чувства във Фалическия и Гениталния стадии

Ще се опитам „да опиша картината” на чувствата, които са актуални, според мен в един от най-важните периоди в развитието на човек. По времето от 3 - 15 година /от Фалическия период до Гениталния период според периодизацията на З .Фройд/, значението на предгениталните сексуални нагони, орални и анални, се релативизират: до тогава те всъщност са били автоеротични. Откритието на половия акт и раждането е свързано също така с появата на Едиповия комплекс. Ще си позволя да използвам именно идеите на З. Фройд, тъй като той е откривател на този комплекс. Позитивният Едипов комплекс, произлизащ от древногръцката легенда, възпроизвежда във въображаемото античната трагедия: малкото момче, точно като Едип, спи, без да знае, с майка си Йокаста, след като преди това е убил баща си Лай. Фройд допълва към това и негативния комплекс, който за момчето означава да елиминира майка си, за да заеме нейното място до бащата. Ако Едиповият комплекс е разположен в апогея на фалическия стадии при момчето (от 3-5 години), което се отказва от обекта на своите желания – майката, за да запази половия си член, при момичето именно кастрационният комплекс отключва Едиповия комплекс: тя „се плъзга по пътя на едно символично приравняване на пениса с детето”, за да поиска дете от бащата /Фройд 1969, стр.122/.
Пубертетът извежда на преден план Фаличния стадий при момчето, докато при момичето води до изтласкване на клиторната сексуалност. Нормалното развитие на момчето води до превъзмогване на неговите предгенитални сексуални удоволствия: то не ги изоставя напълно, тъй като Фройд ще направи от тях основата на предварителното удоволствие от сексуалния акт, основа, която ще допринесе за увеличаване на крайното генитално удоволствие. Що се отнася до момичето, то също не изоставя своята инфантилна сексуалност: тази сексуалност, която е най-вече клиторна, тоест по-мъжки тип, ще послужи за „предаването на сексуалната възбуда по-нататък на съседните женски полови органи”(т.е. на вагината).
Или обобщено казано, той /Едиповият комплекс/ се състои в това, че детето изказва желание да се ожени за родителя от противоположния пол. То проектира себе си в бъдещето и тъй като подражава на родителите си във всичко, заключава, че като порасне, и то трябва да се ожени. Децата изказват това свое желание, с което често предизвикват бурна отрицателна реакция от страна на околните. Когато това се случи, тази отрицателна реакция създава у децата силно чувство за вина. То се появява в средата на периода. Ф. Долто смята, че забраната на кръвосмешението действително е най-важният момент в сексуалното възпитание на детето, но тя трябва да се произнесе спокойно и добросърдечно.
Този избор на обект се извършва напълно чак през пубертета, според Фройд, Едиповият комплекс се осъществява наистина именно през юношеството, след – разбира се – един латентен период, който позволява да се издигнат бариерите срещу него. Така достигането до юношеската гениталност, която позволява на момчето, както и на момичето да премине от противопоставянето фалос – кастрираност към това между мъжкото и женското, вместо да улесни разрешаването на комплекса всъщност го усложнява: при момчето с евентуалната трудност да се смени обекта ( то трябва да премине от майката към жената); при момичето чрез очакването на дар от бащата, което рискува да стане твърде дълго. Този избор на обект, последван от фиксация на либидото се разпознава лесно в типа избор при момчето, а при момичето в една „нежност”, която го прикрива. С това е свързан и съвета на Фройд към родителите да избягват „прекалената нежност”/Фройд, 1905/.
Този съвет – привидно безобиден – показва, че Едипа е предизвикан от родителите. „Кого предпочиташ, мама или татко?”, това е въпросът, който те задават – без непременно да го изричат пред нас в тази възраст. Това подвеждане добива пълния си смисъл през юношеството, когато става още по-парадоксално: как да се подчиним на едно предписание, което води към забранено действие? Това е, което наричаме „контраедипт”; той обяснява до голяма степен реакциите, понякога необичайни, на юношата, които е принуден да измести към други хора инфантилните си чувства към родителите си. Това може да се случи благодарение на идентификацията, която позволява отказа на този вътрешен избор: „да бъдеш като родителите” вместо да ги притежаваш. Тази идентификация позволява едновременно да запазиш в себе си родителите, обект на любов и възхищение, и да обичаш други хора според този модел. По този начин юношеството подема инфантилния Едип с всички негови противоречия.
Според Фройд чувството за вина е в основата за едно ново възникване на една нова инстанция на личността, наречена Свръх - Аз или Супер – Его. Нарича се Свръх – Аз, защото упражнява контрол над Аза. Свръх – Азът представлява вътрешна проекция над социалните забрани, свързани според Фройд най-вече със сексуалната област. Свръх-Азът възниква около петата година от живота на човека. Той управлява поведението чрез чувството за вина, което спира детето от извършването на недопустимо постъпки. Чувството за вина е нормално чувство, необходимо за социализацията на всеки човек. Но Фройд обръща внимание на факта, че понякога забраните са така несъразмерно големи и всеобхватни, че предизвикват едно прекомерно чувство за вина.
Чувствата, които обладават децата от Фалическия до Гениталния период, са основата на човешката сексуалност според Фройд. Факт е пак според него, че „избора на обект” става двукратно, на два тласъка, движени от Едиповия комплекс. Първия тласък започва между втората и петата година и бива преустановен или върнат назад от Латентния период (той се отличава с инфантилна природа на сексуалните си цели). Вторият тласък започва с пубертета и определя окончателното формиране на сексуалният живот. Но последействията не са само продължението при възрастния на вече структурираната през детството сексуалност. Тези чувства в крайна сметка са завършване, реализация на тази потенциална сексуалност. Тази теория е конструирана от Фройд и съответства в голяма степен на процеса на юношеството: така разбираме, защо за някои хора пубертета може да бъде травматичен. Аз не напълно се съгласявам с идеите на Фройд, но до някаква степен съм склонен да ги приема. Все пак в тези периоди, човек действа по-скоро несъзнателно, и естествено едни от движещите чувства и емоции да са сексуално обусловени.



Използвана литература:


1. „Психология на развитието”, Левкова И., гр. Шумен, 2003 г.
2. „Юношеството”, Деларош П., гр. София, 2004 г.