Междуличностните взаимоотношения в групата

Взаимоотношенията между хората са много сложен психологически феномен, който силно влияе на човешкото поведение, определя настроението, енергичността на хората, дори усещането им за щастие или нещастие.
Особено силно влияние оказват междуличностните взаимоотношения върху чувството ни за сигурност, за защитеност – една несъмнено същностна, базисна потребност за човека.
Една от известните последователки на З.Фройд, а по-късно – представителка на неофройдизма, Катрин Хорни, счита , че за човека е характерно определено ниво на базисна тревожност. Това е всеобхватно и дълбоко чувство на безпомощност и самота, причинено от нарушените взаимоотношения – с родители, близки, приятели, колеги от липсата на грижи и обич.
Междуличностните отношения са много сложен психичен феномен, в който могат да се разграничат редица аспекти:
• Взаимното познание
• Взаимната оценка – тя не е само трезв, обективен и безпристрастен познавателен акт, а има много голяма доза емоционална пристрастност
• Взаимното привличане – между хората съществуват чувства, които и психолозите се затрудняват да опишат и обеснят. Един човек те привлича като магнит, а друг те отблъсква и гледаш да си нямаш работа с него.
Следва ли от това, че взаимоотношенията между хората, и в частност в групата са “царство” на абсолютния субективен произвол, че това е сферата, в която липсва всякакъв ред, яснота, предвидимост и възможност регулиране?
Разбира се не!
И от живота знаем, че много ръководители, притежаващи природна психологическа травма, чудесно се ориентират в сложните взаимоотношения между своите подчинени.
Но по-важното е, че психологическата наука отдавна е създала сериозни теории, можещи както убедително да обясняват, така и да подпомагат регулирането на сложните взаимоотношения в малките групи. С най-голяма популярност се ползва теорията на американският психолог Джейкъб Морено. Той е провел изследване на взаимните симпатии и антипатии между хората, след което те били разпределени по цехове и в екипи според собствените им предпочитания. Картината рязко се сменила след намесата на психолога – конфликтите престанали, текучеството – също, а производителността на труда видимо нараснала.
Морено доказва, че още по-успешно се работи, когато работата е организирана в сътрудничество с желани партньори, към които се изпитва симпатия, още по-добре – взаимна.
Теорията на Морено има претенцията да бъде цялостна наука за човешките отношения.
Също така той разграничава две структури в групата:
• Макроструктурата представлява пространственото разположение на членовете й /буквално – близост и отдалеченост/
• Микроструктурата отразява психичните взаимоотношения между тях – привличането и отблъскването, това усъвършенства функционирането на групата.
Психолозите са единодушни – по-уютно се чувства човек, ако получи дори само един избор, но да бъде избран тъкмо от този, когото той сам е избрал, отколкото ако е получил множество избори, но няма нито един истински приятел.
Добрите междуличностни отношения са ценни и с това, че съдържат определена образователна функция. Човекът изпитва потребност не само от безопасността и обич, но и от познание.
Социални роли: всяка позиция е свързана социална роля, или набор от правила и разбирания за това, какво би трябвало да прави човекът, заемащи позицията, какви са неговите отговорности и т.н. Ролите дефинират разделението на труда в групата. Хората трябва да се адаптират към изискванията на своята позиция в групата, , макар че е възможно да се опитат да дефинират или да договорят наново съществуващите модели.
Сплотеност: сплотеността се отнася до силите – положителни и отрицателни, - които карат членовете на групата да останат в нея. Сплотеността е характеристика на групата като цяло и зависи от индивидуалното ниво на отдаденост, което всеки изпитва към групата.
Общуване: общуването е от съществено значение за груповите дейности, независимо дали е безкрайно говорене на срещи на някакъв комитет, споделена интимност на среднощните разговори между приятели или семейно събиране, за да се планира ваканцията.
Може би най- впечатляващият аспект на това явление е , че то се проявява независимо от размера на групата. Без значение колко членове присъстват, комуникацията следва доста добре установен модел, който може да се представи чрез логаритмична функция.

Изпълнение на задачи в групата

Дали хората се представят по-добре когато са сами?
Дали две глави са по-добри от една?
Групите обикновено имат ли по-голям успех в свършването на работата, отколкото когато хората работят самостоятелно?
По първият въпрос как влияе присъствието на други хора върху индивидуалното представяне на дадена задача социалните психолози отговарят така. Всекидневният опит показва, че хората понякога работят по-добре в присъствието на други хора отколкото ако са сами. Самото съревнование в много случаи води до по-добри резултати.
Теория за социалното въздействие.
• Влиянието на другите хора се увеличава с увеличаването на броя на наблюдателите.
• Силата на социалните фактори, т.е. значението или властта на присъстващите . Силата може да се определи чрез такива неща като статус, възраст и взаимоотношения между индивидите в групата.
• Непосредствеността на аудиторията, тяхната близост с индивида по време и място. Латане смята, че теорията може да се сравни със светлината, падаща върху повърхност: цялостното количество светлина зависи от броя на електрическите крушки, силата им и близостта им до повърхността.