Мистерията на женския оргазъм

Дълго време женската сексуалност бе пренебрегвана от сексологичната наука. Мъжете изследователи от началото на 20. век са възприемали жената почти като същество, лишено от сексуалност. От изисканите дами, живели преди едно столетие, се е очаквало да имат романтични пориви, допускащи сексуална активност само като средство да се удовлетвори съпругът или да се създадат деца. Нещо повече – във викторианска Англия бурните сексуални страсти на жената са се смятали за грубо нарушение на добрите маниери и нерядко са ставали повод за осакатяващи „медицински интервенции”.
Едва след световните войни интересът към системното изучаване на женската сексуалност нараства в отговор на движенията за равноправие на жените, които пледират и за сексуална реабилитация на нежния пол. Историческите трудове на Алфред Кинси, Уилям Мастърс и Вирджиния Джонсън, Мери Шърфи и други пионери на съвременната сексология полагат основите на ново разбиране на женския еротичен свят, освободено от предразсъдъци и измислици.
Според това разбиране жената притежава еротичен потенциал, не по-малък от този на мъжа. Това означава, че ако едно момиче се възпитава, без да се потиска неговата сексуалност, в бъдещата жена неизбежно ще се развият еротични потребности и способности, напълно съпоставими по качество и интензивност с тези при мъжете. Естествено е при това положение жената да има същите права и основания да инициира една сексуална връзка или контакт, както и да ги отказва, ако те не съответстват на изискванията й. Някои автори отиват още по-далеч, като твърдят, че жената има по-големи сексуални възможности от мъжа, защото е способна да преживява неограничен брой оргазми по време на интимна близост (нещо, което малко мъже могат).
Друга важна тенденция в развитието на представите ни за женската сексуалност е преодоляването на нормативните клишета. С напредване на научните изследвания става все по-ясно колко разнообразни са еротичните преживявания при различните жени и колко безсмислено (дори опасно) е те да се оценяват в полярността норма – патология.
Склонността на мъжете да подхождат към еротичния живот на жената с измислени шаблони започва от З. Фройд. Той въвежда идеята, че „клиторният” оргазъм е по-незрял от „вагиналния” и с това обрича на безсмислени терзания няколко поколения евини щерки.
През 70-те години след първите публикации на У. Мастърс и В. Джонсън, изследвали сексуалните реакции при специално подбран контингент жени, възниква друг популярен мит. Не без съдействието и на средствата за масова информация се налага убеждението, че ако жената не достига върхова кулминация (оргазъм) по време на полов акт, тя е „фригидна”. Вследствие на това се разработват десетки тренировъчни програми, които се предлагат с цел да размразят заспалите страсти чрез използване на вибратори и физически упражнения за стягане на вагиналната мускулатура. Едва десетилетия по-късно се изясни, че при около една трета от жените сексуалната удовлетвореност може да се постига и без непременно да се достига бурен оргазъм.
Още по-изненадващи бяха наблюденията, че при немалка част от жените оргазъм е възможен, без изобщо да се докосват половите органи. Обективно бе установено, че докосванията в която и да е точка на тялото могат да отключат оргазмен отговор, стига те да са включени в контекста на преживяване с еротичен характер.
За пръв път през 60-те години д-р Графенбърг публикува изследвания, в които описа едно мистериозно образувание върху предната вагинална стена на някои жени, намиращо се на няколко сантиметра от входа на влагалището. Това образувание включва голям брой чувствителни нервни окончания и специфична жлезиста тъкан, която отделя особена секреция по време на оргазъм. Възниква идеята, че при някои жени целенасоченото стимулиране именно на това място е в състояние да предизвика оргазъм с много по-голяма интензивност. Тази анатомична структура овековечи името на своя създател – тя стана известна като „точката на Графенбърг” или „Г-точка”. В резултат от сензационното преекспониране в медиите на всевъзможни интерпретации на този феномен много жени започнаха да се изживяват като недоразвити, тъй като не откриваха у себе си Г-точката. След време стана ясно, че само 10 до 25% от жените я притежават и този факт с нищо не ги прави по-нормални от останалите, при които мистичната точка не е развита.
Тревоги, свързани с „нормата”, се подхранваха и от твърдението, че за пълноценния оргазъм на жената е необходимо клиторът й да не е разположен на повече от 2,5 см от входа на влагалището. Някои „специалисти” дори предлагаха пластични операции за преместване на клитора, които бяха толкова абсурдни, колкото и операциите за удължаване на члена при мъже, които въобще не се нуждаят от това.
Покрай изясняването на представите за „нормален” и „ненормален” оргазъм стана ясно, че голяма част от жените (от 30 до 50%) изпитват сериозни проблеми в постигането на сексуална удовлетвореност. Това състояние, наричано аноргазмия, се дефинира като невъзможност жената да получава удовлетворение при сексуална стимулация, което я прави напрегната, причинява й психичен и телесен дискомфорт и нарушава взаимоотношенията й с интимния партньор.
Разграничават се следните форми на аноргазмия:
1.Първична – при жени, които никога в сексуалния си опит не са достигали сексуална удовлетвореност, независимо от наличието на сексуално желание и адекватна сексуална стимулация с подходящ интимен партньор.
2.Вторична – при жени, загубили способността да получават сексуална удовлетвореност (оргазъм) след определени, най-често психотравмиращи събития.
3.Ситуационна – невъзможност да се получи сексуална удовлетвореност само при определени обстоятелства (при полово сношение, при контакт с определен партньор и пр.)
източник insight.bg