Дълго време женската сексуалност бе пренебрегвана от сексологичната наука. Мъжете изследователи от началото на 20. век са възприемали жената почти като същество, лишено от сексуалност. От изисканите дами, живели преди едно столетие, се е очаквало да имат романтични пориви, допускащи сексуална активност само като средство да се удовлетвори съпругът или да се създадат деца. Нещо повече – във викторианска Англия бурните сексуални страсти на жената са се смятали за грубо нарушение на добрите маниери и нерядко са ставали повод за осакатяващи „медицински интервенции”.
Едва след световните войни интересът към системното изучаване на женската сексуалност нараства в отговор на движенията за равноправие на жените, които пледират и за сексуална реабилитация на нежния пол. Историческите трудове на Алфред Кинси, Уилям Мастърс и Вирджиния Джонсън, Мери Шърфи и други пионери на съвременната сексология полагат основите на ново разбиране на женския еротичен свят, освободено от предразсъдъци и измислици.
Според това разбиране жената притежава еротичен потенциал, не по-малък от този на мъжа. Това означава, че ако едно момиче се възпитава, без да се потиска неговата сексуалност, в бъдещата жена неизбежно ще се развият еротични потребности и способности, напълно съпоставими по качество и интензивност с тези при мъжете. Естествено е при това положение жената да има същите права и основания да инициира една сексуална връзка или контакт, както и да ги отказва, ако те не съответстват на изискванията й. Някои автори отиват още по-далеч, като твърдят, че жената има по-големи сексуални възможности от мъжа, защото е способна да преживява неограничен брой оргазми по време на интимна близост (нещо, което малко мъже могат).
Друга важна тенденция в развитието на представите ни за женската сексуалност е преодоляването на нормативните клишета. С напредване на научните изследвания става все по-ясно колко разнообразни са еротичните преживявания при различните жени и колко безсмислено (дори опасно) е те да се оценяват в полярността норма – патология.
Склонността на мъжете да подхождат към еротичния живот на жената с измислени шаблони започва от З. Фройд. Той въвежда идеята, че „клиторният” оргазъм е по-незрял от „вагиналния” и с това обрича на безсмислени терзания няколко поколения евини щерки.
През 70-те години след първите публикации на У. Мастърс и В. Джонсън, изследвали сексуалните реакции при специално подбран контингент жени, възниква друг популярен мит. Не без съдействието и на средствата за масова информация се налага убеждението, че ако жената не достига върхова кулминация (оргазъм) по време на полов акт, тя е „фригидна”. Вследствие на това се разработват десетки тренировъчни програми, които се предлагат с цел да размразят заспалите страсти чрез използване на вибратори и физически упражнения за стягане на вагиналната мускулатура. Едва десетилетия по-късно се изясни, че при около една трета от жените сексуалната удовлетвореност може да се постига и без непременно да се достига бурен оргазъм.
Още по-изненадващи бяха наблюденията, че при немалка част от жените оргазъм е възможен, без изобщо да се докосват половите органи. Обективно бе установено, че докосванията в която и да е точка на тялото могат да отключат оргазмен отговор, стига те да са включени в контекста на преживяване с еротичен характер.
За пръв път през 60-те години д-р Графенбърг публикува изследвания, в които описа едно мистериозно образувание върху предната вагинална стена на някои жени, намиращо се на няколко сантиметра от входа на влагалището. Това образувание включва голям брой чувствителни нервни окончания и специфична жлезиста тъкан, която отделя особена секреция по време на оргазъм. Възниква идеята, че при някои жени целенасоченото стимулиране именно на това място е в състояние да предизвика оргазъм с много по-голяма интензивност. Тази анатомична структура овековечи името на своя създател – тя стана известна като „точката на Графенбърг” или „Г-точка”. В резултат от сензационното преекспониране в медиите на всевъзможни интерпретации на този феномен много жени започнаха да се изживяват като недоразвити, тъй като не откриваха у себе си Г-точката. След време стана ясно, че само 10 до 25% от жените я притежават и този факт с нищо не ги прави по-нормални от останалите, при които мистичната точка не е развита.
Тревоги, свързани с „нормата”, се подхранваха и от твърдението, че за пълноценния оргазъм на жената е необходимо клиторът й да не е разположен на повече от 2,5 см от входа на влагалището. Някои „специалисти” дори предлагаха пластични операции за преместване на клитора, които бяха толкова абсурдни, колкото и операциите за удължаване на члена при мъже, които въобще не се нуждаят от това.
Покрай изясняването на представите за „нормален” и „ненормален” оргазъм стана ясно, че голяма част от жените (от 30 до 50%) изпитват сериозни проблеми в постигането на сексуална удовлетвореност. Това състояние, наричано аноргазмия, се дефинира като невъзможност жената да получава удовлетворение при сексуална стимулация, което я прави напрегната, причинява й психичен и телесен дискомфорт и нарушава взаимоотношенията й с интимния партньор.
Разграничават се следните форми на аноргазмия:
1.Първична – при жени, които никога в сексуалния си опит не са достигали сексуална удовлетвореност, независимо от наличието на сексуално желание и адекватна сексуална стимулация с подходящ интимен партньор.
2.Вторична – при жени, загубили способността да получават сексуална удовлетвореност (оргазъм) след определени, най-често психотравмиращи събития.
3.Ситуационна – невъзможност да се получи сексуална удовлетвореност само при определени обстоятелства (при полово сношение, при контакт с определен партньор и пр.)
източник insight.bg
Мистерията на женския оргазъм
Неврози и сексуални перверзии при Фройд и Адлер
В съвременната литература има много дефиниции на понятието невроза и невротичност. А какво всъщност е неврозата? Причините за нея могат да бъдат от различно естество както физиологични причини, така и конфликт между лошото несъзнавано и склонното към компромис съзнание, както и конфликт с религията, с етиката и околния свят. Както и резултат от потискането на различни нагони сексуални, криминални, садистични и от шума и опасностите на големия град, от проблеми свързани с възпитанието от семейни отношения и др. За съжаление неврозата е твърде често заболяване твърде срещано, но малка част от невротиците се потдават на лечение. За щастие неврозата може да бъде предотвратена, но това става само когато са изяснени докрай проблемите които лежат в основата й. Мероприятията и предотвратяването й се базират на лекарски знания, както и на помощ от страна на семейството, учителите, възпитателите и други помощници. Всички автори признават, че невротичността е свързана с повишен афективен живот.
Общото при всички невротици е тяхната свръхчувствителност, а тази свръхчувствителност е израз на чувството за малоценност. Друга черта на невротика е нетърпението, каквото е характерно за човек, който не може да се справи с въпросите на живота. Чувството за несигурност при невротиците води до стремеж към покой, сигурност, благодарение на чувството за несигурност те се стремят към съвършенство, към превъзходство, порив към висините, проявен със собствената персона. Възможно е този устрем към висините да приеме форми на ламтеж, скъперничество, завист, ревност, които по начало са отхвърлени от обществото. Това е разбираемо у човек, който се намира в нужда. Тук се касае за хора, които се стремят да превъзмогнат трудностите, защото не са способни да ги решат по прост начин. Прибавя се и наблюдението, че засиленото чувство за малоценност води до слабо развитие на смелостта, вместо което индивидът прави куп хитри опити да заобиколи проблема като го остави да се стовари върху другите, за да направи живота си по-лек. Това е свързано с недостатъчния му интерес към другите. Тези хора са си поставили цел, при преследването на която изпадат в противоречие с разума. Със сигурност всичко това може да се проследи още в ранното детство.
Невротикът има малък радиус на действие в сравнение с нормалния човек. Важен е въпросът на какво се дължи по-голямата активност. Ако установим, че е възможно да развиваме и да потискаме радиуса на едно дете, ако разберем, че има средство при дадено несполучливо възпитание да стесним радиуса на действие на детето до определен минимум, ще разберем и това, че не ни интересува въпросът за наследствеността, а че това, което виждаме, е продукт на творческите способности на детето.
Физическите данни и въздействието на външния свят са градивният материал, който детето използва, за да изгради своята личност. При симптомите на невротичност, които се разделят на физически смущения и на душевни сътресения, страхови прояви, натрапчиви мисли, депресивни явления, които имат специално значение, невротично главоболие, натрапчиво изчервяване и други психични прояви, наблюдаваме това, че всички те са трайни симптоми. Невротичните симптоми възникват пред определена задача. Проблемите, които трябва да решават хората, са винаги свързани със социалната подготовка. Детето трябва да ги получи в най-ранно детство, защото нарастването на проблемите е възможно само, ако то ги разбира. Ако си поставим за задача да обясним обстоятелството, че фактически един такъв проблем винаги предизвиква сътресение, тогава можем да говорим за шокови въздействия свързани с обществото – разочарование. Сътресението все още не е признак за невротичност. То става такъв признак, когато не престава, когато се превърне в трайно състояние и въпросното лице се отвърне от всяко “ти”, когато то ясно показва, че стеснителност, боязливост, физически симптоми някак непрестанно го възпират от общуване с други хора – състояние, в светлината на индивидуалната психология говори, че този човек не е развил чувството за общуване с другите, което също произлиза от обстоятелството, че неговото разочарование го е довело до изолация. Когато някой загуби пари и изпадне в стрес, това още не е невротичност. То се превръща в невротично явление, ако той остане в това състояние и е просто разтърсен, нищо повече. Всеки изпитва шокови състояния, но те ще се превърнат в трайни явления само тогава, когато човек не е подготвен за тях. Това са хора, които не са правилно подготвени за решението на всички проблеми, те не са истински сътрудници още от детството си, все пак е важно да се отбележи, че това което наблюдаваме у невротиците е страдание, а не нещо приятно.
Един такъв човек не може да напредва, докато намирайки се в опастност смята, че неговата незначителност може да бъде разкрита. Но той не знае, че се страхува от нещо повече: да се окаже нещо без стойност; бе могла да се разкрие най-тъмната тайна, че той е напълно без стойност.
Всъщност невротичността е опит да заобиколиш по-голямото зло, да запазиш на всяка цена привидността, че имаш стойност, да я заплатиш с всичко, но същевременно да искаш да постигнеш тази цел без да заплащаш. За съжаление това е невъзможно.
Това ли е вече неврозата? Тя ни показва още, че недостатъчната подготовка произлиза от ранното детство и не може да се подобри нито чрез преживявания, нито с емоции, а само чрез познания. Тя откри, че интегриращ фактор в стила на живота е общностното чувство, което трябва да е на лице и е най-важното за решаването на всички житейски въпроси. Факторите на околната среда, които влияят върху детството, не са от такъв характер, че да помогнат на детето лесно да си изгради “правилен” стил на живот. Детето намира своя закон на движение твърде често без правилно ръководство, по измамния закон на опита и грешката, произволно, ограничено единствено от човешките граници, но винаги в милиони варианти, целейки единствено превъзходство.
Невротикът преживява своите конфликти като всеки друг. Но неговият опит да ги реши го отличава ясно от всички оставали. Неговия закон на движение отстъплението от задачите, които биха могли да го застрашат с евентуален неуспех неговата суетност, неговото чувство за лично превъзходство. Неговото житейско мото е “всичко или нищо”, най-често леко смекчено, свръхчувствителността му поражда по-често и по-силни конфликти, отколкото би било нужно, и го облекчават в отстъплението, предписвано му от неговия стил на живот.
Невротикът насочва цялото си внимание върху отстъплението. Накратко: използването на шоковите преживявания за защита на застрашения ореол, това е неврозата.
Неврозата е неизвестна за пациента, автоматично експлоатиране на симптомите, които са възникнали от въздействието на един шок. Към такова експлоатиране са по-склонни хора, които се страхуват за своя ореол.
Лечението може да се осъществи само по интелектуален път, чрез постепенното разбиране на пациента в неговата грешка и чрез развитие на неговото общностно чувство.
Сексуалните перверзии Адлер ги представя схематично. Важно е да се отбележи неговия светоглед със структурата на сексуалната перверзия. Според него се касае за изкуствени продукти, които са се слели във възпитанието, без въпросното лице да знае това.
Ако днес относно сексуалните перверзии преобладава идеята за наследствеността, независимо дали тя се застъпва от обикновенните привърженици на тази идея, които говорят за трети пол, или че противоположният пол е вроден у някой хора, или от такива, които смятат, че вродените фактори се развиват и срещу това не може да се направи нищо, или от хора, които говорят за вродени компоненти – всички тези фактори не могат да ни накарат да се откажем от възгледите си.
Що се отнася до хомосексуалността се откри, че в урината на всички хора се срещат хормони от противоположния пол. Хомосексуалността не зависи от хормоните.
Екзогенните фактори, които се изправят пред индивида, са от твърде голямо значение за нашето наблюдение, трябва да се отбележи как индивида се отнася към стоящия пред него проблем, и да изследваме как той решава този проблем. “Походката”, законът на движение на индивида спрямо една винаги социална задача е наблюдение на индивидуалната психология.
Независимо от останалите форми на движение спрямо задачите на любовния живот, при перверзиите прави впечатление стесненият обхват на разгъване.
Оказва се, че обхватът на разгъване не е в нормалния размер, че е извънредно стеснен, че се решава само една част от проблема, както е при фитешизма. Важно е да се разбере фактът, че всички тези форми на движение, изключвайки нормата, са насочени към целта преодоляване чувствата за малоценност. Тази цел ясно личи в сексуалните неврози. Проблемът се докосва, но на дистанция, колебливо, без сътрудничество, което не води до решаването му. В тази форма на движение срещаме тенденция към изключване, която се проявява в чистата хомосексуалност. Тази тенденция съществува и при други случаи, при фетишизма и съдизма. При последните намираме силна агресия, която води до нерешаване на проблема, и можем да видим една форма на колебание, на изключване, в която сексуалната възбуда води до потискане на другия, виждаме силен напор, който дава повод за едностранно решение на проблема. Същото важи и за мазохизма, където мазохистът заповядва на своя партньор и въпреки чувството за слабост се усеща командващ.
А Фройд въвежда термина “полов нагон” като аналогия с инстинкта за приемане на храна, т.е. този термин е либидо.
За да разберем половия нагон трябва да бъдат въведени два термина: лицето от което изхождо половото влечение се нарича сексуален обект, а действието на нагона към което се стреми се нарича сексуална цел. Отклонения по отношение на сексуалния обект, такива лица, които са насочили сексуалния обект към собствения си пол се наричат хомосексуални, а самия факт инверсия. Тези лица които са абсолютно инверсирани, т.е. сексуалния обект е само от собствения пол. При тази група лица от противоположния пол предизвикват отвръщение и не са способни да осъществят нормален полов акт.
Друга група се нарича двойно инверсирани, т.е. при тези лица сексуалният обект може да е както от собствения, така и от противоположния пол – бисексуални.
Третата група са случайно инверсирани, т.е. при известни външни условия, сред които на първо място е невъзможността за осъществяване на полов акт с лица от противоположния пол.
При инверсираните лица се наблюдава различно гледище за тяхната инверсия. Присъщите на инверсията особености датират у индивида от край време или откакто се помни, или ги той забелязва преди или след пубертета, но може да се появят в по-късен етап от живота на индивида. Първата оценка на инверсията се състои в схващането, че тя е вроден белег на нервна дегенерация. Има твърдение, че инверсията е вродена, но това твърдение може да се отнася само към абсолютно инвертираните индивиди и то на основание, че при тези лица никога половия нагон не е имал друга насока. Противоположно на това твърдение е схващането, че инверсията има придобит характер на половия нагон. То се основава на това, че има ранно сексуално впечатление като трайна последица от него е хомосексуалната наклонност. Има външни условия за поява на фиксирана инверсия, смята се че тя може да бъде ликвидирана чрез хипнотична сугестия, и от тази гледна точка може да се оспори вродената инверсия. Налага се схващането, че тя е придобито вродена или е непълна или непокрива наблюдаващите се при инверсия отклонения.
Има някой идеи, които съдържат ново възражение срещу общоприетото мнение, за сексуалната инверсия. Старото мнение е, че човек е или мъж или жена, но има и случаи когато са налице полови белези и от двата пола. От там произтича и схващането, че съществува едно първично бисексуално предразположение, което в хода на развитие се видоизменя в моносексуално с незначителни остатъци от закърнелия пол. В никакъв случай не можем да вадим изводи за връзка между половия и психическия хермафродизъм и трябва да признаем, че инверсията и соматичния хермафродизъм не са взаимозависими.
При инверсираните има бисексуално предразположение и се касае за смущение в половия нагон и неговото развитие. Според твърдението, че инверсирания мъж търси мъжки качества каквито търси и жената не е съвсем точно, макар и да е вярно за редица инверсирани, но само по себе си не е белег за инверсия. По-ясни са нещата където те са особено чести носители на душевни белези на мъжа и изтласкват женственост от своя сексуален обект.
Сексуалната цел на инверсираните не може да бъде назована изцяло, и ограниченията се свеждат до просто излеяние на чувствата. Случаите при които незрели лица са обект на сексуално влечение са изключение и това става когато лицето не може да намери по-подходящ обект на своето влечение. Същото важи и когато обект на сексуално влечение са и животни, от което може да се извади извода, че видовото различие не е бариера за половото привличане.
Отклоненията по отношение на разликата в нормалните зони за полов акт са описани като перверзии. Перверзиите са или прекрачване на анатомичните граници на областа на тялото, които са определени за полов акт или задържане на междинните отношения към сексуалния обект.
При първите сексуално се използва устната лигавица за сексуален орган (устните, езикът). И те влизат в досег с гениталиите на друг човек. И това което заклеймяваме като перверзия е погнусата към тази сексуална цел. Друг вид перверзия е сексуалното използване на аналният отвор, отвръщението тук е, че тази част на тялото е влизала в досег с нещо мръсно. Това не се ограничава със сношението между мъже и предпочитанието се отдава на инверсираното чувство. При сексуалния акт между мъже, актът се отъждествява с акт с жена. Към тези перверзии спадат още и когато сексуалната цел е негодна да се осъществи полов акт, момента от които зависят тези перверзии е надценяването, от които зависят тези явления, свързани с отказ от сексуална цел. Сурогат на сексуалния обект става някакъв неудушевен предмет свързан с неговата сексуалност, това се основава с фетиша, в който дивакът вижда своя бог. Преходни към случаите на фетишизъм, при които не се преследва нормална или перверзна цел, са ония случаи, при които сексуалния обект се изисква едно фетишистко условие, ако сексуалната цел трябва да бъде постигната. Предпоставка за всички случаи е отслабване на стремежа към нормална сексуална цел. В избора на фетиша се проявява трайното влияние на едно получено в ранно детство сексуално впечатление, което може да се сравни с устойчивостта на нормалната любов.
Сексуалното любопитство става перверзия когато: е свързано предимно с гениталиите и е свързано с преодоляване на отвръщение, когато измества нормалната сексуална цел; вместо да я подготвя. Последното е най-ярко изразено при ексхибиционистите.
Склонността да се причинява болка на сексуалния обект и неговата противоположност са наречени садизъм и мазохизъм. При садизма корените, които го предразполагат могат да се открият при мъжете където се разкрива една смесица от агресивност и склонност към обладаване, чиято биологична цел е да се преодолее съпротивата на сексуалния обект по друг начин. Садизмът отговара на излезналата на преден план агресивна компонента на половия нагон. При мазохизма на преден план излиза удоволствието от всякакъв вид унижение и покорство. Мазохизмът е всяко поведение при което се изпитва удоволетворяване с изпитването на болка от страна на сексуалния обект. Често може да се установи, че мазохизмът е нищо друго, освен продължение на садизма насочен към собствената личност, която при това замества временно сексуалния обект. Жестокостта и половия нагон са най-тясно свързани и това е свързано с агресивният обект, момент на либидото. Твърди се, че всяка болка съдържа възможност за изпитване на удоволствие. Най-фрапантното е, че двете перверзии се срещат у едно и също лице, т.е. един съдист е същевременно и мазохист, и така някой перверзни наклонности са контрастни двойки. Някой перверзни отклонения се отклоняват прекалено много от нормалното и се обявяват за патологични. Можем да направим два извода за перверзиите: първият е, че на половия нагон му се налага да преодолява известни задръжки, а другият е, че половият нагон не е нещо просто, а е съставен от отделни компоненти и перверзиите се отделят от него.
Неврозата произтича от половия нагон и от перверзиите. Симптомите не са възникнали само от нормалния нагон, но и са конвертиран израз на т.нар. перверзни нагони, т.е. неврозата е така да се каже негативът на перверзията. В душевния живот на невротиците се наблюдава инверсия и фиксация на либидото върху лица от същият пол. При тях могат да се установят всички фактори към формиращи симптоми и най-често се среща ролята на гениталиите и се отрежда роля на устните и аналната лигавица. Важно място при факторите за психоневрозите е съчетанието на либидото с жестокостта и превръщането на любовта в омраза, на нежните пориви във враждебни. Важно е да се отбележи, че всяка перверзия е активна и се съпътства от своя пасивен антагонист, в картината на болеста едната или другата наклонност играе преобладаваща роля като отделния нагон е независим в своята интензивност от развитието на другия.
Алтернативни методи за развитие на вниманието
Алтернативни методи за развитие на вниманието при ученици със специални образователни потребности
Йорданка Йорданова Донева
Без внимание няма познание.Затова проблемът за разработването на нови методи за въздействие върху вниманието на учениковата личност е актуален и значим.
Вниманието като процес позволява да се отдели от неограничената информация тази,която има значение за извършваната в момента дейност.Вниманието се проявява като избирателност и съсредоточеност върху определени обекти.Отделните обекти съставляват „фигура”(това,което се възприема ясно,цялостно,с граница),а останалото-фон.Върху вниманието оказват влияние 3 групи фактори:
-фактори,свързани със свойствата на обекта,силата на дразнителя,новост,необичайност,подвижност,контрастност и др.
-условия,свързани с насочеността на личността:минал опит,ценностни ориентации,потребности и интереси
-фактори,свързани със структурата на дейността-вниманието „отделя”,следи и контролира целта и предмета на осъществяваната дейност.
Тази зависимост на вниманието от дейността дава основание на някои автори(Галперин)да разглеждат вниманието като действие-контрол,пренесено във вътрешен план и превърнато в умствена способност.
Вниманието и неговите свойства могат да се изследват с помощта на множество методики:коректурен тест на Бурдон,лабиринт на Портеус,цифров тест на Крепелин,таблици на Шулте,символно-цифров код(от теста на Векслер) и др.
Вниманието при децата със специални образователни потребности протича своеобразно и заема важно място сред психичните явления.Това особено състояние на организма,включващо психичните процеси и дейности е важно условие за тяхното правилно протичане.Вниманието при тези деца осигурява насочеността на съзнанието върху определен обект.Физиологическата основа на вниманието се обуславя от:
1.Дейността на ретикуларната формация.
2.Способността на кората на главния мозък да образува огнище на доминираща възбуда.
При децата с увреждания ,макар и в някои случаи да се създават доминанти,поради слабостта на селективната ирадиация,която зависи от силата на второсигналните дразнители,трудно се създават условия за бързо и продължително съсредоточаване.И тук на помощ идват алтернативните методи.Учениците с ментални затруднения насочват вниманието си към обекти,свързани помежду си.Те не могат да обхванат повече от 2-3 обекта едновременно.Концентрацията на вниманието трудно се постига,поради слабото развитие на ориентировъчната дейност и липсата на доминанта.Нервните процеси при тях са отслабени.Необходимо е предизвикването на положителни емоции,които са стимул за съсредоточаване на вниманието.А специалният педагог трябва да включва различни дейности,бързо да ги сменя и да използва полисензорното описание,включвайки занимания с практическа насоченост.
Трудната превключваемост на вниманието,дължаща се на патологичната инертност на възбуждането и задържането е характерна за децата,страдащи от епилепсия и някои от усложнените форми на олигофрения.Затова при тях се наблюдава по-трудно превключване от игра към учене.
Вниманието на децата с умствена изостаналост се развива в цялата система на учебно-възпитателната работа,в училище и извън него.То зависи от следните условия:
1.При всяка дейност детето трябва да бъде внимателно-т.е. да се настоява то да не се разсейва.
2.Децата с умствена изостаналост трябва да се приучат да работят при по-трудни условия и да не отвличат вниманието си от странични дразнители.
3.Вниманието да стане привична форма на поведение.
Необходимо е да се провокира интерес към ученето и другите дейности,да се създават условия за активна самостоятелна дейност.Ученикът трябва да повярва,че може да бъде внимателен,да се възпитава в чувство на отговорност за завършване на започнатата работа,каквито и усилия да са необходими за това.Трябва да се възпитава наблюдателността на детето.А самият учител също трябва да бъде внимателен и да не се разсейва.Пълната му концентрация е гаранция за резултатна работа.
Стратегията за развитие на вниманието при децата с умствена изостаналост е насочена към укрепването на психическото здраве на децата,към постигането на хармоничност,творческа активност и жизненост.Редица детерминанти определят голямата ефективност на драматерапията като вид арт-терапевтична техника и способ за развитие на вниманието приДУИ.Универсализмът на този метод позволява групово и индивидуално приложение.Уорън и Грейнджър открояват следните модуси за драматерапията:
1.Драматерапията учи на разбиране.
2.Драматерапията не нивелира отделната личност.Тя обхваща взаимодействията на различните личности и комуникира с хуманизма като цяло.
3.Концентрира фундаменталния човешки опит и прозрение.
Драматерапевтичната сесия се разделя на 3 части:
- подготвителен етап-помага на учениците да осъзнаят собствените си способности,а и тези на останалите,с които трябва да си оказват взаимна помощ.Този етап съответства на репетициите за изпълнението на театралната пиеса.
- втори етап - съответства на същинското представление.Тук се изготвя сценария,усвояват се ролите.
- трети етап –връща участниците към техния обикновен статус и привично поведение,подготвя ги към възвръщане на собствената си идентичност.
Вниманието при детето представлява състояние на насочена будност и обусловената от него възприемателна и дейностна готовност на човека.Когато вниманието се развива целенасочено(чрез тренировки),нараства капацитетът на преработване на информацията.Важ на роля при разпределението на вниманието имат потребностите,интересите,нагласите и мотивите.Галперин разглежда вниманието като особена форма на психична дейност-контролна дейност,регулираща осъществяването на умствените действия.В този смисъл драматерапията предоставя големи възможности за активно трениране на вниманието при ДУИ.Най-синтезирано това се определя в следните направления:
1.Драматичната творба протича в точно определено време,след изтичането на което възприятието приключва-т.е. има диктувана бързина.
2.Драматичната творба е многокомпонентна.
3.Активното занимание с драма(респективно музикална драма)предполага усилена и задълбочена слухово-зрително-аналитична дейност.
Друг метод,развиващ и укрепващ вниманието при ДУИ е игротерапията.
Чрез игротерапия се подпомага общуването и се подобрява устойчивостта,обема,концентрацията и превключваемостта на вниманието.Т.е. наблюдава се ориентация към спазването на правила,което облекчава децата емоционално.Играта има преимущества пред традиционното обучение,защото е носител на удоволствие,мобилизира активността,творческата енергия и съобразителността.Играта е „познавателен процес,който изисква активност на вниманието”.Учениците се контролират помежду си и изпълняват правилата на фона на бодро и радостно настроение.Чрез игролечение се отстраняват скуката и напрежението.А посредством дидактични игри се разрешават интелектуални задачи и се развива самостоятелност.
При ДУИ периодът на доминиращата роля на играта е значително по-дълъг.При игротерапия се поемат роли от две лица по посока на определена цел с намерението да се окаже подкрепа на детето.Според К.Мустакас манипулацията и управлението на детската личност са недопустими.Акцентира се върху настоящето-т.е. върфу актуалните отношения и непосредствените чувства на детето.При игротерапия положителните промени не настъпват еднакво бързо при всички деца.Целта е учителят да бъде „съиграч”,създаващ позитивни взаимоотношения между себе си и групата.
Валдорфските учители-антропософи виждат своята задача в извеждането на ученика до свободно самоопределение.Основни задачи на валдорфската педагогика са :
1.Да развива разума на детето.
2.Да прокара нов път към „божественото”.
3.Да се съхрани мига на действието.
4.Всяка дейност да се разглежда от всички страни.
Във валфдорфските училища режимът е свободен и децата се занимават предимно с творчески дейности-рисуване,четене,словесно творчество.Средствата,чрез които се осъществяват тези дейности са дидактичните и музикалните игри.Един от методите за осъществяване на тези дейности е евритмията.Това е движение,при което упражненията се изпълняват с различен темп и се чувстват с цялото тяло.Говорът е свързан с евритмията.Приема се ,че езикът е музика,изкуство и се търси ритъма на стиха.Всяка фонема изразява определено движение.При евритмията усещането не е материално,а духовно.То е „свещено око”.
Евритмията се използва по време на утринната гимнастика.Упражненията се играят в кръг,за да се съхрани и кондензира енергията,която се получава от Космоса.Текстът се съчетава с физически упражнения:
(Например- „О-о-о-земното кълбо-ръцете правят кръг отдолу до горе –т.е. показват и формата на земята.)
На втория етап се дава изпълнение на движенията с музикален фон-балет( Теодор Попов).
Използва се комбинирана методика за въздействие:
1.Дидактически вербален тест.
2.Евритични упражнения.
3.Терапевтично-образователни занимания:
-сензорна стимулация
-работа в група с ритуали
-комуникация и музикотерапия
-предметни занятия и релаксация
-психо и арт-терапия
-труд и работа в група
4.Сюжетни музикални игри.
5.Български народни хора.
6.Виртуални игри.
7Високопроективни техники за отреагиране и реконструкция.
8.Специални игри за хиперактивни деца.
Д.Уйникът визира играта като вид терапия.Чрез играта децата най-безболезнено преработват душевните си конфликтии несигурност-реконструират,освобождават се от негативните и афективните натрупвания,а учителят създава навици,позитивни нагласи и отношения чрез дискретно насочване.
Ако игрите са разнообразни,те дават възможност за цикличност при овладяването на новото(предметни,графически,словесни).За активизиране на вниманието се създава проблемна ситуация.Важно условие за успех е постепенното усложняване на условията в игрите и достъпността на предложените задачи.Учениците проявяват интерес,ако учителят говори кратко и емоционално.Физкултурната минутка и смяната на дейностите са важно средство за подобряване на работоспособността на учениците.Интересните игри оживяват пасивните,насочват несдържаните и уравновесяват нагласите на учениците.В часовете по изобразително изкуство за развитие на устойчиво внимание се предлага на учениците да откриват какво е пропуснал художникът.Важен е и стимулът.Това се провокира чрез оценяването и рисуването за изложби,конкурси...Адекватен метод за развиване на вниманието е груповото рисуване.(„Кой най-добре ще се справи?”)
За превключване на вниманието голяма роля играе приложно-декоративното рисуване,където се редуват фигури и цветове в рисунката.За насочване на вниманието голямо значение има и емоционалната нагласа(настроението на ученика).За да усеща радост от рисуването ученикът трябва точно да възприема,да насочва вниманието си към същественото в обекта-форма,разположение в пространството,прилики,разлики.)
В часовете по труд и техника може да се възпитава успешно устойчивост на вниманието.За тази цел ученикът се насочва към един обект за по-дълго време,като се обяснява и показва особеното по втори различен начин.При демонстрация действята се извършват бавно,като се обяснява всичко,което се случва.В паузите се дава възможност на децата да докосват и опознават детайла,констатирайки промяната,която е настъпила
в него.Това темпо на работа спомага за оптималното възбуждане на съответните участъци в кората на главния мозък.Накрая демонстрацията се извършва при нормална бързина и се прави обобщение.За фиксиране на вниманието може да се използва и цветно осветление.Еднократно червено примигване-„Спри работа,погледни към учителя и слушай указанията!”сигналът многократно примигване може да означава „край на часа”.
В часовете по физическо възпитание и спорт могат да се използват игри,развиващи разпределеността на вниманието.При играта „Кръстосано подаване”учениците си подават различни по тежест топки,като ги поемат от едни ,а ги подават на други.Така те могат да възприемат два и повече обекта едновременно.При децата с множество увреждания този процес се разпределя във времето по различен начин.В първата фаза те са пасивни-първо слушат и гледат,а след това многократно извършват заедно с учителя действията.Едва в края на периода могат да пристъпят към самостоятелно действие.Най-добър ефект дават упражненията за мултисензорно описание,чрез които се постига успешно изграждане на нервни свръзки между петте сетива и се подобрява концентрацията на вниманието.
През изминалата учебна година бе измерена динамиката на развитие на вниманието при всички ученици.Приложен бе девети субтест „цифрово-символен код” от теста на Векслер и се получиха следните резултати:
В началото и в края на експеримента са регистрирани процентните съотношения на разпределението на тежестта на дефицит при вниманието:
Начало Край
-с много тежко нарушение-33 ученика(47%) -27 ученика(39%)
-с тежко нарушение-16 ученика(23%) -20 ученика(29 %)
-със значително нарушение-20 ученика(29 %) -22 ученика(31%)
-с умерено нарушение-1ученик(~1 %) -1 ученик(~1%)
Анализът на данните сочи,че за изминалата учебна година броят на учениците с много тежко нарушение на вниманието е намалял с 8% и те са преминали в групата на децата с тежко нарушение на вниманието,като са подобрили устйчивостта на вниманието си.Т.е. децата с множество увреждания се повлияват най-бързо и пълноценно от прилагането на алтернативни методи за работа.Налага се схващането ,че приложените методи и техники за развитие на вниманието подобряват организацията на урочната работа и педагогическото взаимодействие при децата.
Надявам се на един следващ етап от развитието на експеримента да можем да представим нови данни за ефекта от приложението на алтернативните методи за развитие на вниманието,с които да се потвърдят направените изводи.
Използвана литература:
1.Донева,Й.-Интеграция на ученици със специални образователни потребности чрез синестетично обучение,Н о в а ф и л о с о ф и я в ъ в об р а з о в а н и е т о,Шумен,2006-
2.Колчева,Н.-Грижата за децата и младежите с дефицити в психичното развитие в Полша,С п е ц и а л н а п е д а г о г и к а ,2004
3.Минчева,П.-Музиката и интелекта,1994
4.Христва,М.-Валдорфската педагогика у нас,евритмията,детето и природата-О б р а з о в а н и е ,1993,бр.5
15.06.2006.
Google ключови думи
Здравейте всички,с радост Ви съобщавам следните данни, тук ще публикувам ключовите думи с които този блог излиза в Google.com :
"психология задочно" - 2-ра страница.
"психология 2008" - 1-ва страница.
Екстази - веселите хапчета
През последните години силно е нараснала употребата на дрогата екстази (ХТС) сред младежите. През последните няколко години тя се е покачила повече от сто пъти. Екстази е сборно понятие за различните субстанции с подобен спектър на действие. Основно се касае за три вещества, а именно МДМА, МДА и МДЕ, всичките сродни с амфетамините. Това са дроги с възбуждащо и преди всичко при МДМА и халюцигенно действие. На външен вид това са най-често таблетки, хапчета или капсули с различен цвят и големина с различни изображения и обозначения, които се продават под името екстази. По какво родителите могат да познаят дали техните деца консумират екстази? Действието настъпва след около 20-25 минути и трае 4-6 часа. Стига се до силно покачване на инициативността и повишена активност. Губи се чувството на умора и изтощение. Потребността от сън, апетит и жажда значително отслабва. Противоположно на опиатите зениците при екстази са разширени. Настроението е еуфорично, придобива се самоувереност, плахостта и самокритичността изчезват. След преставане на действието човек изпада рязко в дълбока емоционална дупка. Ако преди това човек е бил депресивен и е взел от веществото, за да излезе от депресията, то спадането на настроението е особено голямо и се изживява като непоносимо. Според съществуващите до сега изследвания броят на самоубийствата във връзка с консумацията на екстази се е увеличил значително. Затова е виновен и този екстремно силен спад на настроението. Друго неприятно вторично действие - екстази води до силно повишаване на телесната температура като за това допринася и продължаващото с часове танцуване в препълнени, задушни дискотеки. По този начин в тялото възниква масивна загуба на вода, която често не се набавя в необходимото количество. И най-вече заради това, че жаждата е силно ограничена от екстази. Всичко това може да доведе много бързо до опасно за живота обезводняване на тялото. Мускулни спазми, повръщане, шокове в бъбреците, както и отказ на сърдечната дейност със смъртен изход могат да бъдат и последиците от това. Опасността от обезводняване е голяма и тогава, когато се пие само алкохол като заместител на течността, например бира. Алкохолът води също до засилено отделяне на течности и форсира по този начин допълнителното обезводняване на тялото. С относително малък разход, т.е. редовно пиене на безалкохолен течен заместител и чести фази на охлаждане, може да се избегне това опасно за живота прегряване и обезводняване. В по-високи дозировки екстази може да причини \"небивал ужас\" с обърканост, панически страх и налудни представи. Има съобщения и за увреждане на черния дроб. При редовно приемане на екстази в по-дълъг период от време значително се понижава активността на нервносигнализиращото вещество серотонин. Дълготрайните депресии със загуба на импулс и нарушение на съня могат да бъдат последица от това, защото серотонинът е едно от веществата в мозъка, които са отговорни за регулиране на настроението и на съня. Освен това често се стига до нарушения на концентрацията и паметта. Екстази има силен ефект на привикване (толеранс), действието на дрогата бързо отслабва. Ето защо много консуматори взимат допълнително други опиати, предимно ЛСД, възбудителни средства и алкохол, за да постигнат същото действие. Всичко това засилва само отрицателните действия и може да доведе до многократна зависимост. Ако вкъщи се започне дискусия на тема екстази, трябва непременно да се обсъдят тези опасни взаимозависимости. Екстази се взема и на технопартитата. В опиянението от екстази се танцува на технорокмузика часове наред до изтощение. Но между екстази и \"техно\" погрешно се прави неизбежна връзка. В никакъв случай не могат да се поставят автоматически на едно равнище феновете на \"техно\" с консуматорите на екстази. Родителите трябва да са наясно с това и да избягват прибързани подозрения. Иначе може да се стигне до \"Ако те и без туй ме подозират, защо трябва да се въздържам\". По-скоро трябва да се постави ясна граница между празнуването, танцуването и опиянението от това като естествена и важна потребност и нейното изкуствено задоволяване с помощта на дрогата екстази.
АМФЕТАМИНИ
Други имена:
Скорост, лед, кристали, стъкло
Как изглеждат?
Капсули, дражета, таблетки, бял прах, солообразен парафин, парченца стъкло
Как се приемат?
Орално, могат да се инжектират, пушат или вдишват
Ефектът:
Нередовната употреба повишава енергичността и употребилите се чувстват бодри, уверени и жизнерадостни. Когато се изчерпи настъпва състояние на депресия, отпадналост и голям глад. Дълготрайната употреба води до необходимост от все по – високи дози, обърканост и параноя. Употребяващият е агресивен и може да развие психоза.
НЕПРЕМЕННО ДА СЕ ПОСЕТИ ЛЕКАР ПРИ ЗАВИСИМОСТ!
Белезите:
Бързо говорене, увеличен прием на течности, липса на нужда за сън.
Амфетамините са стимуланти, обикновено произвеждани в несигурни, нелегални лаборатории. Действието му – стимулиране на централната нервна система – създава чувство за удоволствие и прилив на енергия, освобождаване от социалните норми, чувство за съвършенство и компетентност, сила. Ефектите са сходни с тези на кокаина, но са по – дълготрайни – от 4 до 6 часа, в зависимост от дозата и силата на действие.
Понятието “амфетамин” се използва за назоваване на голяма група стимуланти: амфетамини, декстроамфетамини и метамфетамини. Различните видове амфетамини съдържат толкова сходни съставки и предизвикват такива ефекти , че дори и най – опитните употребяващи може да не са в състояние да определят какво точно са приели.
Амфетамините могат да се вземат през устата, да се инжектират, пушат или вдишват. Инжектирането или пушенето им води до моментален ефект – едно втурване, траещо само няколко минути, но описано като крайно приятно. Вдишването или приема през устата причинява по – лека еуфория, пак силна, но не както при инжектирането или пушенето. Амфетамините са изключително горчиви и инжектирането и вдишването са болезнени.
“Лед”-ът (жаргонно название за метамфетамини с прозрачен, кристален вид, които се пушат) е 100% водеща до зависимост токсична форма на амфетамина.
Постоянната употреба на амфетамини води до психоза, наподобяваща шизофрения. Характеризира се с параноя, бодеж по кожата и зрителни халюцинации. Крайно агресивно и ексцентрично поведение е чест белег на дълготрайно злоупотребяващите с амфетамини.
Негативни ефекти:
• раздразнителност
• тревожност
• повишено кръвно налягане
• параноя
• агресивност
• неразположение
• безсъние
• загуба на апетита
• повишена телесна температура
• повредени нервни клетки
• зависимост
ЕКСТАЗИ
Други имена:
ХТС, Алам, МДМА
Как изглежда?
Таблетки, капсули, прах или течност
Как се употребява?
Поглъща се, вдишва се, пуши се или се инжектира
Признаци:
Напрегнатост, обърканост и депресия при дълготрайна употреба. Дехидратацията причинява голяма жажда. Различията в производството правят екстази крайно опасен.
Екстази или МДМА (метилендиоксиметамфетамин) е синтетичен наркотик, действащ едновременно като стимулант и халюциноген. Предпочита се главно заради чувството на задоволство което предизвиква чрез въздействие върху сетивните тъкани и органи, или състояние на крайна възбуденост и енергичност, изразяващо се в многочасово танцуване. Екстази стимулира централната нервна система и предизвиква халюциногенен ефект. Цената му варира в зависимост от търсенето и предлагането в съответния район – в Западна Европа една доза е между 10 и 40 долара.
Изследванията показват, че Екстази причинява вреда на мозъка при животните. Този наркотик изчерпва важния за мозъчната дейност серотонин, който регулира настроението, съня, хранителните навици, мисловния процес, прогресивното поведение, сексуалните функции и болковата чувствителност. Изследвания с плъхове и маймуни показват, че този наркотик редуцира серотонинът в мозъка с 90% за по – малко от две седмици.
Приемането на екстази на купони носи риск от изтощаване и дехидратация, поради комбинирането му с нон-стоп танци, при което употребяващият умира от топлинен удар.
Екстази се извлича от метамфетамин и амфетамин. Принадлежи към класа на т.нар. “дизайн-дроги”. Тези наркотични вещества (особено Екстази) често се асоциират с рейв- и ъндърграунд- нощни партита с техно музика и голяма употреба на наркотици. Тези партита са посещавани предимно от ученици и студенти.
Дизайн-дрогите се произвеждат чрез смяна на молекулната структура на вече съществуваща дрога. Това води до получаването на ново вещество. Уличните им названия са различни в зависимост от времето, мястото и производителя, като често се сменят. Тези наркотици се произвеждат в нелегални лаборатории и могат да бъдат крайно опасни.
Ефекти
Повишени чувствителност и възприятие. Предизвиква по – добра комуникативност. Не развива физическа зависимост. Дълготрайност на ефекта – около 4-6 часа. Развива толеранс. Дехидратацията може да доведе до топлинен удар, освен ако не се приема допълнително количество течности.
СТРЕС БЕЗ ДИСТРЕС
“Физиологичният стрес” като отговор на всяко изискване отправено към тялото. Какъвто и да е възникналият проблем, той може да бъде посрещнат само с една от двете основни форми на реакция: Активна чрез борба, и пасивна - чрез бягство или примирение.
Съществуват огромни различия между отделните хора по отношение на степента удовлетворение, което те получават от своето пасивно или активно поведение.
СТРЕСЪТ НА ЖИВОТА
Какво е стрес?
Тялото реагира на различните проблеми по стереотипен начин, с идентични биохимични промени, к. по същество са предназначени да помогнат на организма да се справи с всякакъв род изисквания към човешката машина. Факторите, които предизвикват стрес – в специалната лит. те се наричат стресори ,-са различни, но независимо от това всички те по същество предизвикват една и съща стресова реакция.Стресът е неспецифичен отговор на тялото на всяко поставено пред него изискване. Всяко изискване, поставено пред нашето тяло, е в известен смисъл уникално, т.е. специфично.Освен св.специфично действие всички агенти , на въздействието на които е подложен нашият организъм, предизвикват също така и неспецифично нарастване на необходимостта от осъществяване на приспособителни функции с цел възстановяване на нормалното състояние.
От гледна точка на предизвикващото стрес стресорно действие няма значение дали агентът или ситуацията, с които се срещаме, е приятна или неприятна. От значение е само интензивността на изискването за преустройство или приспособяване. Различни фактори като студ, топлина, лекарства, хормони, мъка и радост, предизвикват идентична биохимична реакция. Стресорният ефект на едно изискване, поставено пред организма, не зависи от вида на приспособителната реакция, която е необходима, за да се посрещне това изискване.
Какво не е стрес?
Стресът не е просто нервно напрежение. Стресови реакции се наблюдават и в по-низши животни, които нямат нервна система, а даже и в растения. Стресът не винаги е неспецифичен резултат от увреждане. Ефектът от действието на стресора зависи само от капацитета на организма. Всяка нормална дейност може да предизвика значителен стрес, без да причини вреда. Увреждащият или неприятен стрес се нарича “дистрес”. Дейностите, свързани със стреса, могат да бъдат приятни или неприятни. Дистресът е винаги неприятен.
Стресът не е нещо, което трябва да се избягва. Той и не може да бъде избегнат. Пълната липса на стрес означава смърт. Приятното, както и неприятното емоционално възбуждане се придружава от нарастване на физиологичния стрес (но не задължително и на дистреса ).
Съгласно теоретичния модел на отношението между стреса и жизнения път , както лишаването от стимули, така и прекомерната стимулация се придружават от нарастване на стреса, който по някога достига до степента на дистрес.
Еволюция на концепцията за стреса
Хомеостаза – сила на устойчивото състояние
По какъв начин различните стимули произвеждат един и същ резултат?
Тази реакция беше описана за първи път през 1936г. като “синдром, предизвикан от различни вредни агенти”, и впоследствие стана известен като общ адаптационен синдром или синдром на биологичния стрес.
Неговите три стадия са:
1. реакция на тревога;
2. стадий на съпротивление;
3. стадий на изтощение .
Съществуват повърхностна адаптационна енергия и дълбинна / дълбока. Първата е непосредствено достъпна, а втората се съхранява като резерва . Състоянието на изтощение след временно изискване към организма е обратимо състояние, но пълното изразходване на всички запаси от дълбока адаптационна енергия е необратимо. След изтощаването на тези резерви настъпва смъртта.
Как една и съща реакция предизвиква различни увреждания?
1. Качествено различни дразнители с една и съща токсичност (или сила на стресора) не винаги предизвикват точно един и същ синдром у различните хора.
2. Даже едно и също ниво на стрес, предизвикано от един и същ дразнител, може да предизвика различни увреждания в различните индивиди.
Качествено различните дразнители се различават само по своите специфични действия. Фактът, че един и същ стресор може да причини разл.увреждания е свързан с т.нар. “обуславящи фактори”, к. могат селективно да подсилват или да подтискат едно или др. въздействие на стреса. Всeки агент притежава както стресорно, така и специфично въздействие.
Стресът играе определена роля в развитието на всяко заболяване. Той може да бъде лечебен или увреждащ, в зависимост от това дали биохимичните реакции се борят срещу заболяването или го усложняват.
Съществуват директни и индиректни болестотворни агенти. Първите предизвикват болест независимо от реакциите не организма, а вторите – само благодарение на прекомерната и безцелна защитна реакция, която те провокират.
Когато става въпрос за междуличностни защитни реакции , съществуват три възможности: (1) синтоксично поведение, при което игнорираме неприятеля и се опитваме да съществуваме съвместно с него, без да го атакуваме;(2)ката токсично поведение,което се изразява в борба; (3) борба, опит да се избяга от врага .
Хетеростаза- установяване на ново устойчиво състояние посредством третирането на организма с агенти, които стимулират физиологичните приспособителни механизми по пътя на разгръщането на защитни реакции на такънта, които са неактивни при нормално състояние на организма.
При лечение с медикаменти вътрешната среда е пасивна.
МОТИВАЦИЯТА
Мотивът е “нещо в личността (потребност, идея, органическо състояние или емоция), която я подтиква към действие” Webster’s Third New International Dictionary
Размишления за егоизма
Егоизмът или себелюбието е най-древната характерна черта на живота.Егоизмът се е преобразувал във вид алтруизъм, насочен към оцеляване.
Еволюцията на алтруистичния егоизъм. Подбуждайки друго лице да желае нашето благополучие поради това, което сме направили – и следователно може да се очаква, че ще направим за него отново,- ние ще предизвикваме добри чувства на другите към нас. Може би най- благородният начин да гарантираме нашата сигурност (хомеостаза) в обществото.
Сътрудничество между клетките
Именно голямата способност към приспособяване е това, което прави живота възможен на всички равнища на неговата сложност. Има два начина за оцеляване:борба и приспособяване. И най-често именно приспособяването е най- успешният начин. То се характеризира с различна степен на съвършенство. Най- простата му форма е взаимното безразличие, при което клетките просто не си пречат една на друга. Това дава възможност за съвместно съществуване, но не и за сътрудничество.
Сътрудничество между отделните живи същества. Могат да бъдат споменати много такива съжителства сред всички видове на всички стъпала на еволюционната стълбица.
Сътрудничество м/у общества. По същия начин както здравето на даден човек зависи от хармоничното функциониране на органите в неговото тяло , така и отношенията между хората , а също и между членовете на семейството, между племената и нациите да бъдат хармонизирани посредством емоциите и импулсите на алтруистичния егоизъм.
Оптимално ниво на стреса. Измежду всички емоции тези, които повече от всички други са отговорни за отсъствието или наличието на вреден стрес (дистрес) в човека. Отношения, са чувствата на благодарност и добра роля , както и техните негативни еквиваленти- омразата заедно с жаждата за отмъщение. Резултатът от нашето взаимодействие със заобикалящата ни среда зависи също толкова от нашите реакции по отношение на стресора , колкото и от природата на самия стресор. Психическият стрес, дължащ се на отношенията между хората и тяхното положение в обществото , се регулира с помощта на един механизъм, подобен на този, който е отговорен за човешкия организъм. В определен момент неизбежно възниква сблъскване на интересите , което действа като стресор. След това се появяват балансирани импулси за оказване на съпротивление или за толерантност. Законите , които управляват автоматичните биохимични реакции в организма по време на стрес , са идентични с тези , които управляват съзнателното междуличностно поведение.
По отношение на количеството стрес, от което всеки човек се нуждае за да се чувства щастлив , съществуват големи индивидуални различия . Следователно всеки един от нас трябва внимателно да анализира себе си и да се опита да намери това специфично ниво на стреса, при което се чувства най-добре, независимо от избраната от него професия. Тези, които не успеят да направят този анализ, са заплашени да страдат от дистреса, предизвикан от това , че няма какво да правят , или от постоянното пресилване поради прекомерно натоварване.
При междуличностния стрес изгодата се изразява в предизвикването у другите на чувства на приятелство, благодарност и доброжелатеност към самите нас, а отрицателният ефект – в предизвикването у тях на чувства на омраза, разочарование и стремеж към отмъщение.
Най- важните продължителни последствия от начина, по който ние се справяме с изискванията , свързани с междуличностните отношения , са много сложни , за да могат да бъдат обяснени от съвременната биохимия, въпреки че даже и това може да стане възможно. Тези събития биха могли да предизвикат три типа чувства или нагласи: положителни, отрицателни и неутрални.
1. Положителните чувства– “любов” в най-широкия смисъл на думата: благодарност, уважение, доверие и възхищение от изключителните постижения, като всичко това се прибавя към доброжелателността и приятелството.
2. Отрицателните чувства включват омразата, недоверието. Презрението, враждебността, завистта и отмъстителността или накратко всяко чувство, което. може да заплаши вашата сигурност чрез предизвикване на агресивност у другите, които се страхуват, че можете да им причините вреда.
3. Неутралните чувства в най-добрия случай могат да доведат до поведение на толерантност. Те правят възможно мирното съвместно съществуване, но не могат да ни дадат нищо повече от това.
Импулсите от тези три типа чувства са най- важния фактор, който ръководи нашето поведение във всекидневния живот. Те определят дали можем да постигнем успех в живота, като се наслаждаваме на поставящия пред нас изисквания стрес, без да страдаме от дистрес. Всички тези чувства са вградени в самата същност на живата материя.
Обединяващата роля на съвместния труд. Вдъхването на обща идея или цел е най-добрия начин да се помогне на човек при понасянето на трудностите и решенията.
Фрустрация. Нищо не може да стимулира успеха по-силно от самия успех, нищо не може да го блокира по-силно от фрустрацията. Даже и най-големите експерти в областта на стреса не могат да отговорят защо стресът, дължащ се на фрустрация, със значително по-голяма вероятност отколкото този, дължащ се на прекомерна мускулна работа, може да предизвика заболявания ( стомашни язви, мигрена, високо кръвно налягане или даже просто повишена раздразнителност). Всъщност физическите упражнения ни успокояват и ни помагат да преодолеем душевната фрустрация.
Неспецифичното въздействие на стресора винаги се усложнява от неговото специфично действие, както и от наследствените или придобити предразположения. Някои емоционални фактори, като например фрустрацията често могат да превърнат стреса в дистрес, докато физическите упражнения в повечето случаи имат противоположния ефект. Но даже и в това отношение съществуват изключения.
Един от най-големите източници на дистрес това е неудовлетворението от живота, т.е. неудовлетвореността от собствените постижения. Такива хора към края на живота си са разочаровани и често прекарват останалата част от него в търсенето на виновници за това, оплаквайки се от липсата на възможности, оправдавайки се с много големите си задължения към своите близки -само и само за да избягнат горчивата истина, че всъщност за това са виновни самите те . Нашата адаптационна енергия представлява наследствено детерминирано количество от жизнени сили, което трябва да бъде изразходвано, за да можем да удовлетворим своя вътрешен импулс към самоизразяване.
Ако осъществяването на естествените стремежи на човека бъде блокирано, това предизвиква същия дистрес, както и насилственото продължаване и интензифициране на всяка дейност извън желаните граници. Пренебрегването на това правило води до фрустрация, умора и изтощение, които могат да преминат в душевен и физически срив.
Организмът не е построен по такъв начин,че да поема твърде много стрес само от един –единствен източник. Когато изпълнението на дадена задача стане невъзможно, разнообразяването на дейността, нейната доброволна промяна е често пъти също толкова полезно – ако не и по-полезно, - отколкото почивката. Това дава възможност на мозъка ни да си почине, но също и помага да преодолеем безпокойството, свързано с фрустриращото прекъсване на всяка умствена дейност. Или, с др. думи, стресът върху една система помага за релаксацията на друга.
(1)Първоначалната реакция на тревога, свързана с изненадата и безпокойството, дължащи се на нашата неопитност при сблъскването ни с нови ситуации; (2)фазата на съпротивление, когато ние сме се научили да се справяме ефикасно със задачата без излишно възбуждане;(3) фазата на изтощение, на изразходване на нашите вътрешни енергийни ресурси, което довежда до умора. Тези три фази са учудващо подобни на лабилността и на неопитността на детството, на стабилната устойчивост на зрялата възраст и на изтощението, свързано със старостта и смъртта.
Работа и почивка
Приспособяването, подобно на стреса, представлява проблем само по себе си, независимо от обстоятелствата, към които трябва да се приспособяваме, или от агентите, които причиняват стрес. Трудът е биологична необходимост.
Най-добрият начин за избягване на вътрешния стрес е да си изберем такава среда (съпруга, началник, приятели) , които да съответстват на вътрешните ни предпочитания- да се посветим на такава дейност, които обичаме и уважаваме. Само по такъв начин ще можем да премахнем необходимостта от непрекъсната реадаптация, която е основната причина за дистреса. Трудовата терапия е един от най-ефикасните начини за лечение на някои психични заболявания. Мускулните упражнения укрепват нашето здраве. Всичко зависи от характера на изпълняваната работа и от нашето отношение към нея.
За голям брой възрастни хора, даже и за най- големите егоисти, най-трудният за понасяне аспект на пенсионирането е чувството за собствена безполезност.
Социални последствия.
Какъв вид работа е най-подходящ за нас?Празният ум и ленивото тяло страдат от дистреса на безделието.
Стрес и стареене. Стареенето е резултат от всички стресове, на които е бил изложен организмът през целия си живот. Всеки стрес, особено този, предизвикан от фрустрация, неуспех и др., оставя в нашия организъм необратими химически следи, които се натрупват и формират признаците на стареене на тъканта. Друг такъв механизъм, който води до окончателното изтощаване на адаптационната енергия в процеса на стареенето е кумулативният ефект от непрекъснатата загуба на малки частици невъзстановима тъкан (в мозъка, сърцето и т.н.) , дължащи се на различни увреждания или на разкъсване на малки кръвоносни съдове.
Успешната дейност, колкото напрегната да е тя, оставя в нашия организъм сравнително малко такива дефекти. Работата износва нашия организъм главно поради фрустрацията, свързана с неуспех. Много от световноизвестните труженици в почти всички области на човешката дейност са живели дълго.
Философията на труда за спечелване на доброжелателно отношение е приложима за почти всяка професия. Гордостта от съвършенството в работата е първично биологично чувство.
Според мен дългът е доброволно приет кодекс на поведение.
КАКВА Е ЦЕЛТА НА ЖИВОТА?
Целта е това, към което са насочени усилията или амбицията.
Целта на живота се състои в самосъхранението или в реализацията на вродените способности и влечения. Всеки човек трябва да си изработи свой собствен начин за освобождаване на натрупаната в него енергия, без да създава конфликти и ако е възможно да спечели благоразположение и уважение.
Цели и средства
Трябва да умеем да разграничаваме ясно нашите крайни цели- върховните постижения, които дават смисъл на живота- от средствата, с помощта на които ние се надяваме да ги постигнем. Има разлика м/у интровертни и екстровертни средства за постигане на целта.
Краткосрочни (близки) цели.Те предполагат незабавно получаване на удовлетворение. Възнагражденията от този тип не могат да се съхраняват, не могат да се натрупват и да образуват непрекъснато нарастващ запас от сила и щастие. За постигането на пълно удовлетворение от разбирането на най-сложните научни проблеми е необходим целият живот на човека.Така че не всяко наслаждение, свързано с краткосрочни цели е пасивно.
Дългосрочни (далечни) цели.Търсенето на задоволителна философия на живота трябва да започне със самоанализ. Обикновено ние имаме две или повече дългосрочни цели, една от които почти винаги доминира. Всички тези различни индивидуални крайни цели съзнателно или несъзнателно са насочени към спечелване на любовта на ближните. Нашата естествена крайна цел трябва да притежава следните две черти:за своето осъществяване тя трябва да изисква упорит труд (в противен случай тя няма да дава възможност за самоизява) И нейните плодове трябва да бъдат достатъчно трайни, за да могат да се натрупват в продължение на нашия живот. Събирането и натрупването са дейности, характерни за живите същества подобно на егоизма.Всъщност те са едно от неговите проявления.
Ние използваме безстрастната логика само за да проверим доколко добре насочваме хода на нашия живот за постигането на избрана по емоционален път цел. Идеите (научни, философски, литературни) също възникват интуитивно, без помощта на логиката. Те ни осеняват неочаквано.
Съзнателни цели.Независимо от това дали са реални или въображаеми, те могат да бъдат разпределени в 4 основни групи:
1) Да се осланяме на силния: бога, върховната власт, страна, политическа система, семейството, кодекса на честта.
2) Да бъдем силни:Сила заради самата сила, слава, сигурност, придобиване на власт. Този стремеж обикновено се превръща в доминиращ именно поради дълбокото и често болезнено чувство на несигурност.
3)Да даряваме радост: филантропия, Художествено и научното творчество, грижата за децата, добротата към животните, стремежът на лекаря към лекуване.
4)Да получаваме радост. Макар всички посочени цели да са съзнателни, някои от тях се базират в много по-голяма степенна традицията и на вярата в утвърдените ценности на нашето общество, отколкото на природните закони.
Крайна цел.Трябва най-напред да намерим оптималното за нас равнище на стрес и след това да използваме нашата адаптационна енергия с такъв темп и такава посока, които да съответстват на нашите вродени дадености и предпочитания.
Умственото пренапрежение и фрустрация, неувереността и безцелното съществуване са сред най-вредните стресори. Всеки човек си има своите граници. Но в рамките на нашите вродени способности ние трябва да се стремим към най-доброто, което сме в състояние да постигнем. Не към съвършенството.
Жаждата за одобрение и страхът от осъждане
Всички хомеостатични рекции по същество зависят от механизмите на положителна и отрицателна обратна връзка. Подтискането и изпитването на чувство на срам от нашите естествени влечения, които не могат да бъдат избягнати, особено когато тези влечения на вредят на никого, води само до появата на чувство за вина и до психически стрес. Независимо от професията, която упражняваме, голямото постижение и неговото признание, даже и само от самите нас, ни дава голямо удовлетворение и чувство на изпълнен дълг.
Ние не само жадуваме за одобрение, но и се страхуваме от порицание.
“И най-дългото пътешествие започва с първата крачка.” Древна поговорка.
ДА СПЕЧЕЛИМ ЛЮБОВТА НА БЛИЖНИЯ
Увереността и чувството на удовлетвореност, което можем да спечелим, като ставаме все по-необходими на нашите ближни, са право пропорционални на степента на нашия успех.
Единственото съкровище, което завинаги ще остане ваше, това е вашата способност да заслужите любовта на ближните си. Неочаквани социални промени могат внезапно да ви лишат от всички събрани пари, собственост или политическа власт. Но това, което сте научили, е ваше през целия ви живот. Вашата ценност се измерва със способността ви да заслужите любовта на ближния.